Марияна Лазарова
Изпълнителен директор
ПРОФОН
Когато в публичното пространство става дума за разпространение и лицензиране на музика, това обикновено се свързва с редица негативни за правосъзнанието на обикновения българин представи като: дискове - ментета, пиратство, ГДБОП. И някакви там колективни дружества, които “рекетират” медиите и заведенията да плащат за правото да използват музика.
В съзнанието на хората остава смътното и неясно усещане, че заради това цените на дисковете са високи, а потребителите имат затруднен и ограничен достъп до качествени продукти. Популистката формула: едни хора събират едни пари, които не се знае къде потъват, има голямо въздействие върху масовото съзнание на обръгналия на несправедливости гражданин. Особено в контекста на публичните скандали, свързани с пране или злоупотреби на пари.
Така обаче, се създават митовете, които съпътстват българския модел на колективното управление на авторските и сродните им права. Сдружения като организациите за колективно управление на права, са принудени да работят в ситуация на абсолютен медиен дискомфорт. Това в крайна сметка рефлектира върху спазването на закона и ощетява авторите, продуцентите и изпълнителите на музиката, без която не можем.
Доколкото организации като ПРОФОН по същество представляват механизъм за прилагане на закона, ще се спра в резюме на парадоксите, с които се сблъскваме в ежедневната си дейност:
Парадокс 1: Законодателството в областта на интелектуалната собственост урежда строго “лични” правоотношения, свързани с креативните възможности на хората, със способността им да бъдат творци и по този начин най-ярко да изразяват собствената си индивидуалност. Природата на авторските и сродните им права е бих казала дори монополистична: упражняването им зависи само и единствено от волята на правоносителя. Затова, на пръв поглед изглежда парадоксално, че колективното управление на права се е наложило в тази толкова частна сфера като необходимо и дори неизебежно. Причините за това се коренят в отколешния стремеж на творците да бъдат справедливо овъзмездявани за своя интелектуален труд. По пътя на свободното сдружаване те създават своите дружества като един правозащитен механизъм, който е специализиран да действа на различни нива: договаряне и събиране на възнаграждения за определени видове използване, лобиране за промени в законодателството, борба срещу пиратството и т.н. Дружествата - това са самите творци, които са осъзнали, че заедно са по-силни и по-ефективно ще защитават правата си.
Парадокс 2: Исторически погледнато, съществува и друга причина, довела до утвърждаване на модела на колективното управление на права. Тя е свързана с интересите на всички онези, които ползват продуктите на творческия труд. Ползвателите са заинтересовани да договарят за уреждане на правата от дадена категория с един контрагент - съответното дружество, а не да пилеят време, енергия и пари в невъзможната мисия да искат разрешения от стотици хиляди отделни правоносители. От това без съмнение печелят всички крайни потребители. В особения статут на дружествата се пресичат частния и обществения интереси, насочени към улесняване на достъпа до нови и оригинали произведения на творческите индустрии.
На практика това води до възникване на сложни казуси, спорни проблеми и медиен шум. Затова за дружествата е толкова важно да имат своя трибуна, от която да изразяват позицията си.
Парадокс 3: Музиката, освен изкуство е и бизнес. Изглежда това е новина само за тези, които с лекота биха нарушили законите, ако това няма да има други последствия, освен увеличаване на приходите им.
За съжаление увеличението на техните приходи е за сметка на националния вътрешен брутен продукт и на музикалните творци. Спазването на законите е част от процеса на дисциплиниране на стопанските субекти в държавата. Тези от тях, които изкарват парите си на гърба на творците, в същност, спомагат за съществуване на голям сенчест сектор в икономиката, което противоречи на европейските принципи на съществуване на българската държава.
Дуалистичната природа на музикалното изкуство предопределя и статута на дружествата за колективно управление на права. От една страна те функционират съгласно закона за юридическите лица с нестопанска цел като дружества с идеална цел в частна полза на членовете си. Това са дружества, които нямат правото да реализират печалба.
От друга страна обаче, те договарят авторско-правни възнаграждения и действат като стопански субекти от името на членовете си: сключват сделки, издават фактури, начисляват ДДС и т.н. според международните бизнес-стандарти в тази област. От тук се поражда и първото голямо неразбиране за същността и смисъла на съществуване на колективното управление на права.
Парадокс 4: ПРОФОН колективно управлява сродни права - върху два вида защитени обекти: звукозаписи и музикални видеоклипове. Тези права имат търговска стойност. Инвестицията на продуценти и артисти-изпълнители, много от които действат и като независими продуценти има и реално парично изражение. От където следва и договарянето на размера на дължимите възнаграждения при различните видове използване: излъчване, препредаване, публично изпълнение, стрийминг в Интернет и т.н.
С други думи, сблъскваме се с огромното неразбиране и дори „опозиция” от страна на ползвателите, които считат, че тарифата на дружеството е висока. Едновременно с това се сблъскваме и с недоволството на една част от правоносителите, според които дружеството не им разпределя достатъчни средства за техния интелектуален труд.
Парадокс 5: Музиката е може би най-универсалния език, на който хората могат да общуват пълноценно и едно от основните предназначения на дружествата за колективно управление на права е да улесняват процесите, свързани с различни видове използване на правно-защитен репертоар. Всички сме свидетели обаче, как в хода на тези процеси се пораждат различни „разделения”. Някои често прерастват в почти опозиционни сблъсъци. Делим се на ползватели и правоносители, на дружества за колективно управление на авторски права и на такива за управление на сродни права, на членове на дружества за колективно управление и на нечленове.
Тези парадокси биха се разрешили лесно, ако има политическа воля законодателството да претърпи онези промени, които биха направили усилията на организации като ПРОФОН, ефективни по отношение на защитата на правата върху използване на музикални записи.
По-конкретно, държавните институции в лицето на Министерството на културата, Съвета за защита на интелектуална собственост и Парламента би трябвало да взимат предвид инициативите на дружествата, свързани с промени в законите. Тъй като те имат сериозен практически опит и работят в рамките на международно утвърдени стандарти.По-важното обаче е, че по този начин държавата би поощрила и легитимирала пред обществото творческите индустрии като част от правоприлагащата система. Както е в цивилизования свят.
За постигане на така желания от засегнатите страни баланс във взаимоотношенията, Министерство на културата и Народното събрание би трябвало да приемат законопроект, който да отговаря на следните критерии:
- Промените в Закона за авторското право и сродните му права трябва да бъдат синхронизирани със Закона за радиото и телевизията, Закона за туризма, Закона за ДДС, както и с други законови разпоредби, от които пряко зависи ефективното му прилагане. Необходимо е промените да не са „козметични”, а да създават работещи гаранции за защита на интелектуалната собственост.
- Въвеждането на изключително строг режим за регистрация и контрол на дружествата, който е несъобразен със същността им на организации, действащи в частна полза на членовете си, би довел до огромен дисбаланс между субектите на един и същи пазар. От една страна между дружества и ползватели, които не подлежат на същия контрол от страна на държавата, а от друга - между дружества и нечленове - които имат правото да договарят както намерят за добре използването на репертоара си. За да се избегне административния подход на държавните институции в частния бизнес, следва да се създадат работещи правни норми, които да гарантират правото на творците да печелят от труда си. Освен това правните норми не трябва да създават условия за конфликти между дружествата за колективно управление и ползвателите по отношение на тарифите.
За да остане музиката това, което ни обединява, а не ни разделя.
За съжаление у нас съществува близо десетгодишна традиция да не се заплаща за права. ПРОФОН и другите дружества от години се опитват да преодолеят този обществен предрасъдък и да установят правилата, като са принудени да работят в една доста недоброжелателна и дори агресивна към тях медийна среда. За всички нас, които работим в тези организации е изключително важно да убедим хората, че е справедливо да се заплаща за труда на творците. Зачитането на правата е правилното и интелигентно поведение на съвременния човек, защото е „гот” да ползваш оригинала и да се радваш на доброто качество. Това е признак на културен и модерен стил на живот, и на честен личен избор. В този смисъл ПРОФОН помага на ползвателите да направят правилния избор. В противен случай, животът на всички ни би затънал в ползването на заместители, на „ментета” с компрометирано качество и още по-лоша слава, което би ни изпратило отново в задния двор на достопочтената Европа.
А никой от нас не иска това, нали?