Ден 2/Дискусия 2: Как да използвате силата на музиката, за да накарате марката ви да пее. Музиката и марките.

На фестивала Cannes Lions тази година, Лора Ланг от Digitas обяви, че до няколко години близо 50 % от приходите на музикалната индустрия ще идват от партньоството им с брандовете. В този панел имаме баланс между представители на маркетинга и брандовете и хора от музикалния бизнес - Гоги Гупта - дигитален маркетинг на Lady Gaga, Beyonce, Adele, Pitbull, Ke$ha.и Ани Великова - Heineken Zagorka Brewery, Мениджър корпоративни комуникации от една страна и Кели Анастасопулу - SONY, Дигитално бизнес развитие за Югоизточна Европа и Александру Росу - експерт музика и марки, от друга.
 
15:30 Кели ще ни разкаже за различните начини по които един бранд може да бъде обвързан с музиката

15:33 Гледаме класиката - музика в реклами - Temper Traps за Coca Cola, Parov Stelar за Fischer, Kasabian за Barclays 

15:35 - Опция 2 - използване на големи звезди като бранд посланници (celebrity endorsement) - Ke$ha for Lifestyle, Beyonce for Swarovski, Katy Perry for Opi & Proactive, Girls Aloud for Kit Kat, Fergie for Motorola, Rihanna & Madonna for Vita Coco...

15:40 - и някои лоши примери - Gwen Steffani for HP - продадени са само 3000 бройки, T.I. for AXE... 

15:42 Kели - най-успешни са 360 кампаниите, които включват реклама, концерти, ексклузивни неща за феновете, свързани с артиста и бранда (P!nk for T-Mobile)

15:44 - Опция 3 - продуктово позициониране - различни продукти, използвани във видеоклипове (Fiat за клипа на J Lo) 

15:47 - Опция 4 - дигиталната среда ни дава опции да бъдем много креативни в обвързването на бранда с музиката 

15:48 Опция 5 - спонсориране на турнета, в момента обаче трендът е по-скоро спонсориране на самостоятелни концерти, тайни концерти, специални концерти, частни лайвове на звезди за даден бранд

15:51 Кели: Брандовете дават опция да експериментираш повече с музиката и преживяването

15:52 Равносметката - всички се опитват, но Лейди Гага е направила всички видове успешни бранд кампании ...

15:54 Кели - обвързването на бранд с музика е win-win ситуация за всички - артиста, звукозаписната компания, бранда и феновете 

15:57 Гоги - Когато брандът работи с непозната банда, бандата печели много повече от бранда. При по-популярните изпълнители обаче изискванията и бюджетът на бранда са много по-високи

16:00 Aлекс - за един бранд е най-добре да определи нишата, до която иска да достигне и да работи с нея и с подходящ изпълнител, отколкото да инвестира в големи кампании с огромни звезди


16:00 Кели - много е полезно за бранда също така да вземе неизвестен изпълнител, да го обвърже изцяло с бранда и да го направи звезда

16:02 Алекс - реалността е "фиджитал" - да дадеш на хората едновеременно нещо, което могат да пипнат, както и дигитален "подарък" 

16:06 Джейкъб от публиката, работил е в Юнивърсъл - брандирането е изключително вредно за артиста, особено за по-неизвестните. Например - за Lady Gaga подобно партньорство е супер и я прави още по-голяма звезда. Но ако музиката на един нов изпълнител се подарява с биг мак, идва въпросът - колко струва музиката му по време на партньорството и колко ще струва след това?


16:07 - Джейкъб - Брандът не желае да развие артиста, брандът иска бързо, много бързо възвръщане на инвестициите

16:11 Станислава Армутлиева - в територии като България, партньорство с бранд е една от малкото възможности, които някой изпълнител може да има за например национално турне, малко по-добре изглеждащ клип...

16:20 Има спор и интересна дискусия от БГ страна, която просто няма как да предадем достатъчно красноречиво, съжаляваме :)

16:21 Джейкъб - когато нямаш пари, не можеш да направиш нищо, но когато имаш,  трябва да знаеш и да внимаваш откъде идват те.

16:23 Мацка от публиката (от Фикосота синтез) - ако не можеш да имаш пълен клуб, не можеш да получиш спонсориране

Дискусията се разгорещи доста от българска страна, като се разразиха няколко спора: поп-фолк срещу рок (по-скоро за качеството и количеството на хората, които ходят на двата вида концерти; в крайна сметка и двете страни не бяха доволни от това, че почти липсват брандове, които да спонсорират и двата вида концерти) за и против обвързването с брандове; могат ли българските изпълнители да работят добре с брандовете и др. Чуха се доста крайни мнения, както и някои наистина добре обосновани тези и от трите страни (брандове, лейбъли и артисти).

Като цяло, от чутото можем да разграничим 3 основни проблема у нас:
1. Комуникацията между брандовете и артистите куца, липсва или е непълноценна - има разминаване между очаквания и резултат, от което се оплакват и двете страни;

2. Кампаниите са краткосрочни - дават средства и/или популярност на артистите за известен период от време, но след края на кампанията, брандовете забравят за тях, което създава у артистите впечатление, че са "използвани" - тоест проблемът отново в известна степен е комуникативен;

3. Така и не стана ясно какво искат брандовете от българските артисти - количество (например добре посетени поп-фолк турнета) или качество (друга БГ музика, която е с по-малко, но публика от определена ниша). Представителите и на двата вида творци са недоволни от работата си с брандовете, а самите брандове обвиниха артистите в липса на бизнес мислене и невъзможност да покажат какво предлагат на марката. 

И тъкмо когато връзката между брандовете и музиката в България изглеждаше като неразрешима и несбъдната любовна драма (и двете страни се обичат и желаят, но не могат да се разберат как да изконсумират любовта си), се намери и това, което може да им помогне - звукозаписният лейбъл или агентът. 

От една страна той говори езика на музикантите, а от друга владее маркетинг/бизнес чара, нужен да омагьосаш бизнесмените от марката. Липсата на силни и добри звукозаписни компании в България, които от една страна да извоюват позициите на музиката пред бранда, а от друга да му гарантират това, което желае от артиста, в случая изглежда ключова.