четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Новият лидер в откриването на музика (не е Apple или Spotify)



С нарастващия брой канали за откриване и слушане на  музика, и огромните размествания между генерациите по отношение на потреблението, е невъзможно да предскажем как ще изглежда музикалният бизнес, дори в краткосрочен план.

FORTUNEПроучването на Nielsen – Music 360 показва, че в музикалната индустрия в момента цари хаос и няма ясна идея как точно ще изглежда музикалната дистрибуция след 5 години, да не говорим – след 10.

Интернет, разбира се, ще бъде основният източник в откриването на нова музика, но е невъзможно да предскажем каналите, по които ще се осъществяват тези открития. Докато много от възрастните хора все още откриват нова музика с помощта на традициионното радио, 64% от тийнейджърите посочват YouTube като техен източник за нова музика. Това се случва въпреки разрастването на платформи като  Pandora и Spotify. Разликата между по-възрастните потребители и тийнейжърите е голяма -  едва 7% от 3000 възрастни респонденти споделят, че първоизточник за нова музика за тях е YouTube. В този смисъл, предстоят големи промени.

 
От друга страна, дори тийнейджърите (колкото и да е изненадващо) все още закупуват CD-та -  всеки 3-ти споделя, че е закупил поне едно CD през последната година, а половината тийнейджъри слушат музика от компакт диск поне от време на време. Това не води до извод че CD-тата все още имат бъдеще, но показва, че част от младите потребители (повечето от които никога не са живели в свят без онлайн музика)  са склонни да отделят средства за албуми и песни, която наистина харесват.

Проучването показва, че традиционното радио все още е основен източник на нова музика, с 48% (повече отколкото всяка друга медийна среда) от анкетираните, споделят, че там откриват повечето от новата музика, която слушат. Също изненадващо, разликата в усреднената потребителска оценка между дигиталната музика и CD-тата всъщност е малка. Почти 2/3 от анкетираните  (включително възрастни)  споделят, че дигиталната музика е стойностна. Но 55% от тях казват същото за CD носителите.

Популярността на музикалния канал YouTube би трябвало да задържи в коментарите тези, които вярват, че музикалните програми за мобилни устройства са вълната на бъдещето. Изглежда, че много тийнейджъри намират YouTube за достатъчно добро средство за откриване на нова музика, за която приятелите им говорят – или внимават за това, което чуват от радиото на колата, на връщане от училище.

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Адв. Марк Ериксън: Интернет пиратството в България може да се намали само с евтини легални алтернативи

адвокат Марк Ериксън
Как биха могли да се постигнат резултати при борбата с пиратството на интелектуална собственост в държава като България, където има сравнително добро разпространение на Интернет и сравнително нисък стандарт на живот?

Няма едно решение на проблема с пиратството, защото то съществува в различни географски райони с различни равнища на икономическо развитие. Ключово е България да има достатъчно добро законодателство, което да адресира проблема, както и инициативи, провеждани съгласувано от държавата и собствениците на авторските права. Създателите на съдържание трябва да работят заедно с компаниите, които предоставят достъп, това са интернет-доставчиците, както и с компаниите, които рекламират в интернет и фирмите във финансовия сектор. Всички трябва да работят заедно, опитвайки се намерят пътища към идентифициране на областите, в които проблемите са най-сериозни и заедно да ограничат незаконното разпространение на защитено съдържание в интернет. Трябва да сме наясно, че никога няма да има пълно разрешаване на проблема с пиратството в интернет. В мрежата винаги ще има нелегално разпространение на продукти, но ние можем да ограничим голяма част от него, ако имаме индустрия и гражданско общество, които работят съгласувано.

Много важно е още на потребителите да се предлагат алтернaтиви. Основното е да се осигури евтин и бърз достъп до продуктите, което ще работи като легална алтернатива, защото търсенето винаги ще го има. Хората искат достъп до съдържание и ако те не могат да получат този достъп лесно и евтино, то веднага започват да правят това незаконно.

До каква степен българска среда отговаря на западните стандарти за защита на интелектуалната собственост?

Трябва да има много по-добро сътрудничество между създателите на интелектуална собственост, доставчиците на интернет и правителството. Те трябва да работят заедно, да се учат взаимно заради различните позиции и различните гледни точки, които имат към проблема. Много важно е да се работи заедно с гражданските организации, за да се намери възможно най-добрият начин за борба с пиратството. Това се случва от няколко години в САЩ, но дори и в САЩ трябва да се положат още усилия в тази посока. Важно е това да започне да се случва и в България.

В България много граждански организации работят за защита пълната свобода за обмен на всякаква информация чрез торент-сайтовете, точно заради ниския стандарт на живот и свободата на обмен на информация. Как може гражданското общество да бъде научено, че трябва да си плаща за продуктите?

Гражданските организации трябва да бъдат включени в разговора. Не може да отстраним една група хора заради тяхната различна гледна точка. Разговорът трябва да започне с общото разбиране между правителството, собствениците на правата и гражданските организации, че пиратството трябва да бъде ограничено. В същото време трябва да бъдат поощрени собствениците на търговските права, че трябва да намерят начин да предлагат своите продукти по-бързо и по-евтино. Трябва да се разбере, че консуматорите понякога се затрудняват да намерят това, което търсят в интернет по законен начин. Аз съм сигурен, че ако се открие точната цена за продуктите, то българите ще започнат да избират легалната алтернатива. Много хора не биха желали да се ангажират с притежаването на незаконно съдържание. Те биха предпочели легалната алтернатива, ако цената е по възможностите им. Правителството трябва да проведе образователна кампания, а индустрията трябва да покаже на хората цената на интелектуалната собственост, да успее да обясни, че всичко това би могло да е в полза на обществото, че всички ние сме в този проблем заедно.

Използването на полицейски акции срещу торент-сайтове извън общия контекст на сътрудничеството, за което говорите, повече вреди или помага?

Силовото прилагане на закона има своята роля, но то има ограничени ресурси. Ресурсите на държавата трябва да се влагат в множество инициативи и една от тях е създаване на среда за общи действия с останалите страни, ангажирани в процеса. Полицията трябва да се използва само срещу по-големите сайтове, които отказват да сътрудничат.

Българският торент-сайт ”Замунда” попадна наскоро в черния пиратски списък на американския Конгрес. Какви са последствията от това?

Няма голяма ценност да съществува черен списък или какъвто и да списък, който идентифицира сайтове, предлагащи незаконно съдържание, ако не се предприемат действия след това. Подобни черни списъци не помагат на потребителите, защото те не им обръщат внимание. Те биха теглили съдържание, ако то е достъпно за тях. Това, което е по-важно от черните списъци, е създаването на това сътрудничество, за което говорех досега. Торент-сайтовете, които предлагаха незаконно съдържание в САЩ, бяха намалени през последните няколко години основно, защото създадоха евтини легални алтернативи като Netflix например. На хората им бе предложена цена по-евтина от билета за кино срещу достъп до огромен брой филми или телевизионни предавания в продължение на месец. Ние видяхме, че предлагането на подобни алтернативи извзе част от трафика в торент-сайтовете.

Европейският парламент отхвърли АКТА, съобразявайки се с протестите в редица европейски държави. Предлагането на този договор не направи ли борбата с пиратството още по-трудна задача заради създаването на враждебна среда в обществото?

Аз мисля, че в дългосрочна перспектива, това, което се случи с АКТА, е добро за правителствата, защото послужи като сигнал за събуждане. Нямаше достатъчно прозрачност в процеса по създаването на АКТА, защото гражданството общество получи един документ, по който вече имаше съгласие между правителствата. Това не е правилния начин за представяне на договор. Имаше много текстове в АКТА, които са добри, но и много текстове, по които имаше дезинформация. В крайна сметка правителството не може да приеме закон, ако няма подкрепата на хората. Урокът е, че при приемането на подобни закони в бъдеще, трябва да се търси подкрепата на гражданското общество. Трябва да бъдем по-прозрачни, защото ако няма подкрепа от обществото, то дори един закон да бъде приет, той няма да има смисъл. Хората просто няма да го спазват.

Какви са най-драстичните примери за кражба на интелектуална собственост в САЩ?

В САЩ изминахме дълъг път при защита на интелектуалната собственост. Години наред музикалната индустрия не желаеш да направи своите продукти достъпни чрез интернет. Те платиха цената за това. Сега има множество възможности за потребителите, те могат да стриймват музика, да теглят мп-тройки, цените станаха много по-привлекателни. Това се случи точно заради пиратството в интернет. Филмовата индустрия научи своя урок от това, което се случи с музикалния бизнес и започна да предлага своите продукти по-бързо и по-евтино. Това е част от справянето с проблема. Сега различните ангажирани в процеса страни работят много по-добре заедно. Разбира се все още има сайтове, които предлагат незаконно съдържание. Вие знаете, че американският Конгрес се опита да прокара СОПА, което беше съпроводено от много спорове. Целта обаче беше не да се справи с вътрешните сайтове, а с чужди сайтове извън юрисдикцията на САЩ, които правят пиратството широко разпространено. Ние работим много активно с работни групите, създадени между всички участници в процеса, които съдействат за доброволно изтегляне на рекламите от сайтовете, предлагащи незаконно съдържание. Така ние източваме приходите от тях и това помага. Няма да има пълно решение на проблема с нелегалното съдържание, но тези неща помагат за създаване на по-здравословна и легална екосистема в Интернет.

Източник: Mediapool

сряда, 28 декември 2011 г.

Вижте кои са най-излъчваните песни у нас през 2011 г!

Хитът All My People на румънския диджей Sasha Lopez е най-излъчваната песен в радио- и ТВ ефира у нас през 2011 г., според официалната еърплей класация на България. Чартът се изготвя за организацията на артистите-изпълнители и музикални продуценти – ПРОФОН от страна на компанията New Media Lab и отразява реалното излъчване на музика по 15 радиостанции и 5 телевизии. През годината песента е била завъртяна 8810 пъти в ефира на медиите.  


сряда, 2 ноември 2011 г.

Министерство на културата редуцира броя на организациите за колективно управление на авторски и сродни права от 34 на 6

01.11.2011 г. – София. Приключи процедурата по регистрация и пререгистрация на дружествата за колективно управление на права в Министерство на културата, спрямо новите изисквания на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Това доведе до драстично редуциране на броя на организациите - от над 34 до едва 6. Това бе и една от основните цели на промените в закона – да се реформира и регулира сектора на колективното управление на права, в интерес на правоносителите и ползвателите на защитени произведения, така че право да извършват дейността си да имат единствено реално работещите творчески организации. 

вторник, 25 октомври 2011 г.

Глобалните приходи от права за използване на музика са близо 1.6 милиарда долара, САЩ задмина Великобритания


На приходите от дигитални канали за записаната музика ще им бъдат необходими още няколко години, докато успеят да компенсират огромния спад във физическите продажби почти навсякъде по света. В тази ситуация, всички, занимаващи се с музика обръщат все по-голямо внимание на останалите източници на приходи, ето защо възнагражденията от правата за използване на музика и организациите, занимаващи се с това, стават все по-важни за музикантите и звукозаписните компании. 

В сектора се наблюдава и значителен ръст през последните години, което освен стабилен източник на приходи означава, че лицензирана музика звучи на все повече места и все повече бизнеси използват звукозаписи в своята дейност. Според доклада на IFPI – Recording Industry In Numbers 2011 например, през 2010 г. ПРОФОН е генерирал около една трета от приходите на звукозаписните компании в България.

През последните две години ПРОФОН разпредели общо 9 млн. лв. за правоносителите, а ново изследване на Music & Copyright показва, че в световен мащаб секторът бележи ръст от 8.9 % за 2010 г. Общо приходите от сродни права (тези на артистите-изпълнители и музикални продуценти) се равняват на 1.59 миларда долара, спрямо 1.45 милиарда през 2009 г.  

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Последен панел на SeeMe 6 - майсторски клас по китара с Ерик Сардинас

Един от "гвоздеите" на SeeMe6 - мастър клас по китара с Ерик Сардинас остана за десерт на може би най-интересното до момента издание на музикалната конференция. Китаристът имаше проблеми с паспорта, което забави пътуването му от Испания, но в крайна сметка вече е тук и ще се опитаме да предадем "уменията му", доколкото това е възможно тук :)

10/10/2011
19:00

Ерик с "черното куче" (cc) United Partners
Ерик не се качи на сцената, дръпна си високо столче на средата на Sofia Live Club, остави коженото си яке на стойката за китарите, взе "Кафявото куче" (китарата му от 77-ма, другата бе по-нова и се казваше "Черното куче") и каза, че предпочита да разговаря с нас по този начин. Ето защо би било кощунство, ако предавахме на живо онлайн!
А той представи магията си по уникален начин - разказа за китарите си, за това как е имал по 250-300 концерта на година, в продължение на 10 години, преди да подпише звукозаписен договор, как Стив Вай му казал, че няма шанс да свири с него, а 6 месеца след това го поканил на турне... През цялото време говореше с китара в ръка, а всяка от историите му пък бе допълвана от парче. 

Бе изключително близко до всички в Sofia Live Club - не само физически, но и като отношение - след като отговори на няколко въпроса, реши сам да разпита един от близко стоящите до него музиканти (от група Amoric) за това къде свири, как вървят нещата с групата му и други подобни. Бе наистина впечатляващо. 

Разговорът му с Димитър Кърнев от Д2 пък прерасна в джемче между двамата китаристи и "черното" и "кафявото куче". Ерик остана впечатлен от уменията на Кърнев, особено имайки предвид, че българинът е левичар, а свиреше на неговата китара. 

След серия от думи и струни на тема животa, музиката, блусa (които за него са едно и също нещо), Ерик се здрависа и поговори с ВСЕКИ ЕДИН човек в клуба, взе китарите си и отиде да се подготви за концерта - все пак бе дошъл да участва на SeeMe6 директно от аерогарата, без да мине през хотела да остави багажа си. 

Силен, романтичен и истински музикален финал на, според всички с които успях да говоря - най-доброто издание на музикалната конференция SeeMe Sofia! 

Относно "тага" тази година - след последните три дни мога да кажа - Music Is... In The Air!

ПР & Комуникации
ПРОФОН

Ден 3/Панел 3: Музика и мобилни технологии - много повече от забавление

Третият, предпоследен панел на SeeMe6 е за мобилните технологии и музиката. В него участват:
Кели Анастасопулу, SONY, Дигитално бизнес развитие за Югоизточна Европа, Гърция
Деница Тинчева, Мениджър бизнес развитие, Tera Communications
Виктор Атанасов, Маркетинг мениджър, Tera Communications

15:30 Виктор - Ние сме нещо като "буфер" - от едната страна имаме лейбълите и техния продукт, а от другия - маркетинговите канали или мобилните оператори, чрез които доставяме на крайните клиенти това съдържание


15:34 Виктор - имаме над 250 000 сваляния на месец по всички наши канали, на всички наши територии

15:35 Деница - мобилните технологии могат да се използват и като част от маркетинговата кампания по промото на даден сингъл, а и са най-бързия начин за достигане до потребителите 

15:36 Виктор - в момента има ръст на продажбите - има промяна в начините, по които се предлага музиката - в момента говорим повече за маркетинг, отколкото за съдържание

15:38 Кели - най-важното за мобилното предлагане е да има постоянно ъпдейтване на съдържание, да бъде на добра за потребителите цена и да има подходящо и индивидуално маркетиране на това съдържание  

15:40 Виктор - целта ни в момента е не само как да спечелим клиента (като му предложим нов продукт на високо ниво), но и да го запазим с допълнителни услуги и възможности

15:42 Виктор - в България предлагаме румънска и гръцка музика, защото има търсене, надяваме се някой ден  да има търсене на българска музика в другите територии, на които работим

15:47 Виктор - изпълнителите и продуцентите е хубаво да знаят, че една песен може да се завърти 5-6 пъти на ден по телевизията, но на мобилния телефон това може да бъде по над 10 пъти на ден. 

15:51: Кели - "a la carte" продажбите не са бъдещето и трябва да обърнем повече внимание на свързаните предложения и интересните нови услуги. 

15:55 Виктор - Смартфонът и мобилният интернет влияят положително на продажбите на музика чрез мобилните технологии.

SeeMe6 - Ден 3/Панел 1: Майсторски клас по писане на музика и продуциране

Днес е денят на майсторските класове! Първият е на тема композиране и продуциране и в него участват:

Матиас Линблом,  Швеция,  Writer/Music Producer - Vacuum songwriting/music production team
Андерс Уолбек,  Швеция,  Writer/Music Producer – Vacuum songwriting/music production team
Gabriel Huiban (Румъния) Генерален директор (Gala Records)

Мастър класът по китара на Ерик Сардинас ще претърпи лека промяна в тайминга и ще започне от 17:30 ч.

12:34  Габриел е имал над 50 топ 10 хита в Румъния!!!

12:35 Матиас: Имаше доста бизнес мисли тези дни, така че е добре да преминем и малко от другата страна - от артистичната 

12:36 Матиас: Песента може да промени всичко, особено във вашия живот 

12:38 Матиас: Много пъти ще чуете - "в музикалния бизнес нищо не е лично", аз бих казал, че в писането на музика всичко е лично, така както е в италианската мафия - най-важно е семейството, а музиката е семейство

12:40 Матиас: По време на звукозаписна сесия трябва да си достатъчно сигурен, за да отстояваш идеята си и в същото време достатъчно смирен, за да приемеш по-добри идеи. Затова - не се бори за егото си, бори се за идеята си! 

12:41 Матиас: Черпи вдъхновение, но създавай свои собствени неща. 

12:43 Матиас: Вдъхновението е навсякъде, но трябва да обучим сетивата си да го улавят 

12:44 Матиас: Ако си композитор, трябва да пишеш постоянно, трябва да си креативен - аз например пиша  в блога си, пиша писма, пиша във Фейсбук...

12:46 Матиас: Музиката няма монетарна стойност, ако не успее да се свърже емоциално с други хора. 

12:48 Матиас: Има само едно "Ти" и ако пишеш музика, тя е най-доброто от това твое "Ти"

12:49 Exclusive: Матиас ни пуска демо от една нова своя песен - демото в момента се пее от Кийша от Шуба бейбс, каза да стискаме палци и ако всичко е наред, това може да е следващият й сингъл! Парчето е лирично, но много силно, трябва да признаем! Матиас: песента е тъжна - най-добрите песни са винаги тъжни. 

12:56 Матиас ни пуска парче, което е било написано за Leona Lewis - Black Flag, No Savior, но е било отхвърлено :)

12:58 Матиас - оказа се, че преди няколко години сме имали парче, което е било хит в  България, сега ще ви го пусна.

13:01 Андерс - моята кариера стартира доста късно - за първи път стъпих в студио в края на 20-те си години и трябваше да работя наистина много, докато стигна до това - да имам милиони продадени копия от песните си 

13:14 Андерс - Огромна част от идеите на песните на Led Zeppelin в началото бяха повлияни от стари парчета - те взимаха класически блус тракове, например и ги променяха по свой начин

13:15 Габриел - когато пиша парчета, взимам това, което е в моята душа и го комбинирам с това, което хората искат да чуят - в крайна сметка музиката е за хората 

13:16 Габриел - когато пиша парче за определен артист е много важно да го опозная - неговия глас, ноговите възможности, граници, да взема вдъхновение от него 

13:18 Матиас - големият проблем на музиката в момента е времето - отнема време да опознаеш артиста, да развиеш вдъхновението си, но нямаме това време - в повечето случаи за много кратко време трябва да направиш нещо зашеметяващо 

13:21 Андерс - таймингът също е важен - понякога пишеш песен и никой не я харесва, а след две години изведнъж всички идват при теб и ти казват - това е страхотна песен! 

13:22 Габриел - Важна е и страната - не можеш да напишеш добра рок песен и да се надяваш да стане хит в Румъния, защото при нас никой не пуска такава музика 

13:24 Матиас - На едно момиче отнема около 3 секунди от първия поглед, за да реши дали харесва едно момче - същото е при музиката 

13:27 Матиас - За нас хитовата песен не е само продажби - ако една песен докосне хората емоционално - за мен това е хит 

13:29 Габриел - когато трябва да напишеш песен за друг артист - трябва да направиш хит, затова и не съм успешен като артист - когато пиша песни за мен, аз съм само аз, моята емоция и моята душа. 


13:30 Матиас - мразя twitter, мисля, че това е голямата грешка на света - не можеш да туитнеш война, не можеш да туитнеш песен, емоция - можеш само да кажеш - щастлив съм

13:32 Габриел - живеем в бързо ежедневие, хората са консуматори, а не слушатели

13:33 Матиас - прав си, но ако ние, като композитори, започнем да се отнасяме към хората като консуматори, значи нещо се е объркало. Бих искал да се опазя естествен и невинен за възможно най-дълго време

13:36 Слушаме демо на нова песен на Д2, тримата ще кажат какво смятат за нея след това :) Андерс - песента е добра, определно има има потенциал, препоръчвам  ви груувът да е малко по-секси, по фънки. 

13:43 Габриел - според мен текстът има значение само, когато е на твоя език 

ТРИМАТА СТИГНАХА ДО КОНСЕНСУС - ТЕКСТЪТ ИМА ОКОЛО 30 % ЗНАЧЕНИЕ! 

13:47 Матиас Откакто съм в България, установих, че композиторите тук не са самоуверени. Трябва да сте горди с музикалната си традиция и да правите музика, която ние не можем, защото българската музика е интерсна. Местната музика е като пътуване - вашите песни за нас трябва да са като пътуване до България. 

13:49 Андерс - мисля, че това е което прави румънската музика успешна - въпреки, че стилът е основно денс, в нея можеш да усетиш румънското настроение, което го няма никъде другъде

неделя, 9 октомври 2011 г.

Ден 2/Дискусия 3: Новото радио - От уеб сайтове и социални медии, до мобилните ви телефони - как радио станции по света звучат по-добре и достигат до повече хора с помощта на нови технологии.

За новото радио ще ни говорят:
Джеймс Кридлънд, Великобритания,  Media UK
Дарил Фон Деникен, Швейцария, International Radio Festival
Васил Върбанов, България, Tangra Mega Rock Online Radio

16:55 Джеймс - 82 % от цялата музика, която се слуша,  е по радиото , 18 % остават за дискове, мп3 плейъри, ютуб, спотифай и т.н.

16:57 Джеймс - бъдещето на музикалното радио е речта - хора, които представят на слушателите нова музика и които им казват неща, които до сега не са чували

17:05 В. Върбанов - Хората, които слушаме рок в България сме много по-яки пичове от тези, които слушат рок в Англия, САЩ или Германия 

17:08 В.Върбанов - Освен музиката и гласа, голямо значение има и аудио дизайна 

17:12 Дарил - радиото има много по-голямо влияние върху хората от всички други медии и е много по-евтино 

17:14  Джеймс - ако българската музика е достатъчно добра и носи аудитория, радиостанциите трябва да пускат българска музика, в противен случай - по-добре да не го правят.

17:25 Джеймс - социалните медии са много важни и за радиостанциите и дават възможност на диалог между радиото и аудиторията му 

17:27 Дарил - радиостанциите са едно общество от хората, които го слушат и социалните медии са добър маркетинг туул - да се популяризираш и също така да видиш кой те слуша и харесва 

17:30  Върбанов - Майспейс умря, откъде можем да сме сигурни, че утре няма да умре и фейсбук! Докато радиото е страст и ще го има винаги!

17:30  Върбанов - интернет и ефирните радиостанции все повече се доближават едно до друго

Ден 2/Дискусия 2: Как да използвате силата на музиката, за да накарате марката ви да пее. Музиката и марките.

На фестивала Cannes Lions тази година, Лора Ланг от Digitas обяви, че до няколко години близо 50 % от приходите на музикалната индустрия ще идват от партньоството им с брандовете. В този панел имаме баланс между представители на маркетинга и брандовете и хора от музикалния бизнес - Гоги Гупта - дигитален маркетинг на Lady Gaga, Beyonce, Adele, Pitbull, Ke$ha.и Ани Великова - Heineken Zagorka Brewery, Мениджър корпоративни комуникации от една страна и Кели Анастасопулу - SONY, Дигитално бизнес развитие за Югоизточна Европа и Александру Росу - експерт музика и марки, от друга.
 
15:30 Кели ще ни разкаже за различните начини по които един бранд може да бъде обвързан с музиката

15:33 Гледаме класиката - музика в реклами - Temper Traps за Coca Cola, Parov Stelar за Fischer, Kasabian за Barclays 

15:35 - Опция 2 - използване на големи звезди като бранд посланници (celebrity endorsement) - Ke$ha for Lifestyle, Beyonce for Swarovski, Katy Perry for Opi & Proactive, Girls Aloud for Kit Kat, Fergie for Motorola, Rihanna & Madonna for Vita Coco...

15:40 - и някои лоши примери - Gwen Steffani for HP - продадени са само 3000 бройки, T.I. for AXE... 

15:42 Kели - най-успешни са 360 кампаниите, които включват реклама, концерти, ексклузивни неща за феновете, свързани с артиста и бранда (P!nk for T-Mobile)

15:44 - Опция 3 - продуктово позициониране - различни продукти, използвани във видеоклипове (Fiat за клипа на J Lo) 

15:47 - Опция 4 - дигиталната среда ни дава опции да бъдем много креативни в обвързването на бранда с музиката 

15:48 Опция 5 - спонсориране на турнета, в момента обаче трендът е по-скоро спонсориране на самостоятелни концерти, тайни концерти, специални концерти, частни лайвове на звезди за даден бранд

15:51 Кели: Брандовете дават опция да експериментираш повече с музиката и преживяването

15:52 Равносметката - всички се опитват, но Лейди Гага е направила всички видове успешни бранд кампании ...

15:54 Кели - обвързването на бранд с музика е win-win ситуация за всички - артиста, звукозаписната компания, бранда и феновете 

15:57 Гоги - Когато брандът работи с непозната банда, бандата печели много повече от бранда. При по-популярните изпълнители обаче изискванията и бюджетът на бранда са много по-високи

16:00 Aлекс - за един бранд е най-добре да определи нишата, до която иска да достигне и да работи с нея и с подходящ изпълнител, отколкото да инвестира в големи кампании с огромни звезди


16:00 Кели - много е полезно за бранда също така да вземе неизвестен изпълнител, да го обвърже изцяло с бранда и да го направи звезда

16:02 Алекс - реалността е "фиджитал" - да дадеш на хората едновеременно нещо, което могат да пипнат, както и дигитален "подарък" 

16:06 Джейкъб от публиката, работил е в Юнивърсъл - брандирането е изключително вредно за артиста, особено за по-неизвестните. Например - за Lady Gaga подобно партньорство е супер и я прави още по-голяма звезда. Но ако музиката на един нов изпълнител се подарява с биг мак, идва въпросът - колко струва музиката му по време на партньорството и колко ще струва след това?


16:07 - Джейкъб - Брандът не желае да развие артиста, брандът иска бързо, много бързо възвръщане на инвестициите

16:11 Станислава Армутлиева - в територии като България, партньорство с бранд е една от малкото възможности, които някой изпълнител може да има за например национално турне, малко по-добре изглеждащ клип...

16:20 Има спор и интересна дискусия от БГ страна, която просто няма как да предадем достатъчно красноречиво, съжаляваме :)

16:21 Джейкъб - когато нямаш пари, не можеш да направиш нищо, но когато имаш,  трябва да знаеш и да внимаваш откъде идват те.

16:23 Мацка от публиката (от Фикосота синтез) - ако не можеш да имаш пълен клуб, не можеш да получиш спонсориране

Дискусията се разгорещи доста от българска страна, като се разразиха няколко спора: поп-фолк срещу рок (по-скоро за качеството и количеството на хората, които ходят на двата вида концерти; в крайна сметка и двете страни не бяха доволни от това, че почти липсват брандове, които да спонсорират и двата вида концерти) за и против обвързването с брандове; могат ли българските изпълнители да работят добре с брандовете и др. Чуха се доста крайни мнения, както и някои наистина добре обосновани тези и от трите страни (брандове, лейбъли и артисти).

Като цяло, от чутото можем да разграничим 3 основни проблема у нас:
1. Комуникацията между брандовете и артистите куца, липсва или е непълноценна - има разминаване между очаквания и резултат, от което се оплакват и двете страни;

2. Кампаниите са краткосрочни - дават средства и/или популярност на артистите за известен период от време, но след края на кампанията, брандовете забравят за тях, което създава у артистите впечатление, че са "използвани" - тоест проблемът отново в известна степен е комуникативен;

3. Така и не стана ясно какво искат брандовете от българските артисти - количество (например добре посетени поп-фолк турнета) или качество (друга БГ музика, която е с по-малко, но публика от определена ниша). Представителите и на двата вида творци са недоволни от работата си с брандовете, а самите брандове обвиниха артистите в липса на бизнес мислене и невъзможност да покажат какво предлагат на марката. 

И тъкмо когато връзката между брандовете и музиката в България изглеждаше като неразрешима и несбъдната любовна драма (и двете страни се обичат и желаят, но не могат да се разберат как да изконсумират любовта си), се намери и това, което може да им помогне - звукозаписният лейбъл или агентът. 

От една страна той говори езика на музикантите, а от друга владее маркетинг/бизнес чара, нужен да омагьосаш бизнесмените от марката. Липсата на силни и добри звукозаписни компании в България, които от една страна да извоюват позициите на музиката пред бранда, а от друга да му гарантират това, което желае от артиста, в случая изглежда ключова.    

Може също да харесате: