Профон Блог

Вижте кои са най-излъчваните песни у нас през 2011 г!

2011-12-28T02:11:00.000-08:00

Хитът All My People на румънския диджей Sasha Lopez е най-излъчваната песен в радио- и ТВ ефира у нас през 2011 г., според официалната еърплей класация на България. Чартът се изготвя за организацията на артистите-изпълнители и музикални продуценти – ПРОФОН от страна на компанията New Media Lab и отразява реалното излъчване на музика по 15 радиостанции и 5 телевизии. През годината песента е била завъртяна 8810 пъти в ефира на медиите.

На второ място в официалния чарт за 2011 г. се нарежда изпълнението Danza Kuduro на Don Omar и Lucenzo, а топ 3 се допълва от Jennifer Lopez и Lil Wayne с песента I’m Into You.

Топ 10 на най-излъчваните песни в ефира у нас през 2011 г:

1. Sasha Lopez - All My People

2. Don Omar feat. Lucenzo - Danza Kuduro

3. Jennifer Lopez feat. Lil Wayne - I'm Into You

4. Keri Hilson feat. Nelly - Lose Control

5. Snoop Dogg feat. David Guetta - Sweat

6. Maroon 5 feat. Christina Aguilera - Moves Like Jagger

7. Katy Perry - E.T.

8. Alexandra Stan - Mr. Saxobeat

9. Nicole Scherzinger - Right There

10. Enrique Iglesias feat. Ludacris and DJ Frank E - Tonight (I'm Lovin' You)

Официалният еърплей чарт на България се изготвя от New Media Lab за музикалната организация ПРОФОН и отразява честотата, с която песните са били излъчвани в ефира на следните 20 медии, на които се прави денонощен мониторинг: БГ Радио, БНТ 1, bTV, Радио City, City TV, Дарик радио, FM+, радио Fresh, програма „Хоризонт”, програма „Христо Ботев”, Magic FM, радио NJoy, Нова ТВ, Радио 1, Star FM, радио The Voice, The Voice TV, радио Веселина, радио Витоша и Z-Rock.

Министерство на културата редуцира броя на организациите за колективно управление на авторски и сродни права от 34 на 6

2011-11-02T02:26:00.000-07:00

01.11.2011 г. – София. Приключи процедурата по регистрация и пререгистрация на дружествата за колективно управление на права в Министерство на културата, спрямо новите изисквания на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Това доведе до драстично редуциране на броя на организациите - от над 34 до едва 6. Това бе и една от основните цели на промените в закона – да се реформира и регулира сектора на колективното управление на права, в интерес на правоносителите и ползвателите на защитени произведения, така че право да извършват дейността си да имат единствено реално работещите творчески организации.

Що се отнася до дружествата, управляващи авторските и сродни на авторските права при в музиката (при възпроизвеждане и разпространение, публично изпълнение, излъчване от страна на радио- и ТВ оператори и уебкастинг, предаване и препредаване по кабел, сателит и др.) вече и официално те са само две. ПРОФОН представлява звукозаписите и музикалните видеозаписи на артистите-изпълнители и музикални продуценти (носители на сродни на авторското права), а композиторите, текстописците и издателите се представляват от Музикаутор. Списък с регистрираните в Министерство на културата дружества за колективно управление и представляваните от тях права може да бъде открит тук: http://mc.government.bg/page.php?p=52&s=456&sp=0&t=0&z=0

Според промените в ЗАПСП, като носители на първата регистрация, това са и единствените дружества, които имат право да събират, разпределят и изплащат възнаграждения на правоносителите. От гледна точка на творците, това е улеснение за тях – ПРОФОН е единствената организация в България, от която артистите-изпълнители и музикалните продуценти ще получават възнаграждения, когато техните записани песни и видеоклипове се използват от страна на бизнеса у нас. Според правилника на дружеството, ПРОФОН третира по идентичен начин, както своите членове, така и не-членовете и стотиците хиляди правоносители от цял свят, чиято музика се използва в радио- и тв ефира у нас, на публични места (ресторанти, заведения, хотели, магазини) и др.

Това е и улеснение за ползвателите на музика – сега те ще могат да уредят правото си да използват звукозаписите и музикалните видеозаписи на артисти и продуценти в своята дейност само с един договор – с ПРОФОН, като организацията разпределя и изплаща възнагражденията към всички носители на сродни права, чиято музика е използвана.

По този начин се прекратява и дейността и нелоялните практики на други дружества, които събираха възнаграждения, без да ги разпределят и изплащат на реалните правоносители, като ощетяваха както творците, така и ползвателите на музика. В проблемна ситуация се оказаха обектите, извършващи публично изпълнение на музика (ресторанти, магазини, хотели и др.), които през преходния период до обявяване на новата регистрация са били подведени да заплатят възнаграждения на организации без съответната представителност и легитимност. Това още веднъж доказва и необходимостта от сериозен текущ контрол в областта.

Секторът на колективно управление на права, особено що се отнася до музиката, е един от най-динамично развиващите се в България и приключването на процеса по регистрация и пререгистрация на дружествата е положителен факт за всички правоносители у нас. През последните две години ПРОФОН разпредели рекордните 9 млн. лв. за над 50 000 артисти-изпълнители и музикални продуценти от цял свят, чиято музика е била използвана у нас. В уебсайта на организацията, всеки правоносител може да провери дали има да взима възнаграждения: http://prophon.org/bg/members/3. През 2011 г. ПРОФОН е лицензирала използването на музика в над 3000 публични места, радио- и ТВ оператори (включително такива, опериращи в интернет).

Доклад за дейността на ПРОФОН за първото полугодие на 2011 г. можете да отриете тук: http://prophon.org/bg/news/latest/2/49

Интересна информация за последното разпределение на възнаграждения, приключило през м. септември можете да откриете тук: http://prophon.org/bg/news/latest/1/53

Глобалните приходи от права за използване на музика са близо 1.6 милиарда долара, САЩ задмина Великобритания

2011-10-25T05:16:00.000-07:00

На приходите от дигитални канали за записаната музика ще им бъдат необходими още няколко години, докато успеят да компенсират огромния спад във физическите продажби почти навсякъде по света. В тази ситуация, всички, занимаващи се с музика обръщат все по-голямо внимание на останалите източници на приходи, ето защо възнагражденията от правата за използване на музика и организациите, занимаващи се с това, стават все по-важни за музикантите и звукозаписните компании.

В сектора се наблюдава и значителен ръст през последните години, което освен стабилен източник на приходи означава, че лицензирана музика звучи на все повече места и все повече бизнеси използват звукозаписи в своята дейност. Според доклада на IFPI – Recording Industry In Numbers 2011 например, през 2010 г. ПРОФОН е генерирал около една трета от приходите на звукозаписните компании в България.

През последните две години ПРОФОН разпредели общо 9 млн. лв. за правоносителите, а ново изследване на Music & Copyright показва, че в световен мащаб секторът бележи ръст от 8.9 % за 2010 г. Общо приходите от сродни права (тези на артистите-изпълнители и музикални продуценти) се равняват на 1.59 миларда долара, спрямо 1.45 милиарда през 2009 г.

Кликни за голяма снимка

Разделени по двата вида правоносители, приходите от права за звукозаписните компании през 2010 г. са били 868 милиона долара, а за артистите – 721 милиона долара.

Голямата новина в сектора е, че САЩ „взе короната” от Великобритания за страната с най-много генерирани средства от права за използване на музика – американската организация SoundExchange разпредели 249.2 милиона долара през миналата година, срещу 206.7 милиона долара, разпределени от британското PPL. Само за първата половина на 2011 г. пък SoundExchange регистрира ръст от 94 % на събраните възнаграждения, спрямо първите шест месеца на 2010 г. На трето място в класацията за 2010 г. е немското дружество GVL. През 2010 г. ПРОФОН пък извърши безпрецедентно разпределение за 2 календарни години на обща стойност 5.5 млн. лв. Класацията на Music & Copyright включва само организации, които управляват едновременно и правата на артистите и на звукозаписните компании.

В топ 10 на дружествата за колективно управление присъстват 6 от Европа (Англия, Германия, Франция, Холандия, Испания, Италия), както и тези от САЩ, Япония, Индия и Канада. 62.1 % от приходите от права за използване на музика през 2010 г. са били разпределени в Европа, Северна Америка е континент #2 с 18.1 %.

Изданието също така посочва, че поради спецификите на законодателствата в различните страни, разликата в териториите и оперативните принципи, подобно сравнение между дружествата за колективно управление не е много подходящо. В САЩ например AM/FM радиостанциите не заплащат възнаграждение за използването на музика, въпреки, че в последните месеци се водят усилени дебати на различни нива в тази насока.

Последен панел на SeeMe 6 - майсторски клас по китара с Ерик Сардинас

2011-10-10T06:55:00.000-07:00

Един от "гвоздеите" на SeeMe6 - мастър клас по китара с Ерик Сардинас остана за десерт на може би най-интересното до момента издание на музикалната конференция. Китаристът имаше проблеми с паспорта, което забави пътуването му от Испания, но в крайна сметка вече е тук и ще се опитаме да предадем "уменията му", доколкото това е възможно тук :)

10/10/2011

19:00

Ерик с "черното куче" (cc) United Partners

Ерик не се качи на сцената, дръпна си високо столче на средата на Sofia Live Club, остави коженото си яке на стойката за китарите, взе "Кафявото куче" (китарата му от 77-ма, другата бе по-нова и се казваше "Черното куче") и каза, че предпочита да разговаря с нас по този начин. Ето защо би било кощунство, ако предавахме на живо онлайн!

А той представи магията си по уникален начин - разказа за китарите си, за това как е имал по 250-300 концерта на година, в продължение на 10 години, преди да подпише звукозаписен договор, как Стив Вай му казал, че няма шанс да свири с него, а 6 месеца след това го поканил на турне... През цялото време говореше с китара в ръка, а всяка от историите му пък бе допълвана от парче.

Бе изключително близко до всички в Sofia Live Club - не само физически, но и като отношение - след като отговори на няколко въпроса, реши сам да разпита един от близко стоящите до него музиканти (от група Amoric) за това къде свири, как вървят нещата с групата му и други подобни. Бе наистина впечатляващо.

Разговорът му с Димитър Кърнев от Д2 пък прерасна в джемче между двамата китаристи и "черното" и "кафявото куче". Ерик остана впечатлен от уменията на Кърнев, особено имайки предвид, че българинът е левичар, а свиреше на неговата китара.

След серия от думи и струни на тема животa, музиката, блусa (които за него са едно и също нещо), Ерик се здрависа и поговори с ВСЕКИ ЕДИН човек в клуба, взе китарите си и отиде да се подготви за концерта - все пак бе дошъл да участва на SeeMe6 директно от аерогарата, без да мине през хотела да остави багажа си.

Силен, романтичен и истински музикален финал на, според всички с които успях да говоря - най-доброто издание на музикалната конференция SeeMe Sofia!

Относно "тага" тази година - след последните три дни мога да кажа - Music Is... In The Air!

Борал Шен,

ПР & Комуникации

ПРОФОН

Ден 3/Панел 3: Музика и мобилни технологии - много повече от забавление

2011-10-10T05:13:00.000-07:00

Третият, предпоследен панел на SeeMe6 е за мобилните технологии и музиката. В него участват:

Кели Анастасопулу, SONY, Дигитално бизнес развитие за Югоизточна Европа, Гърция

Деница Тинчева, Мениджър бизнес развитие, Tera Communications

Виктор Атанасов, Маркетинг мениджър, Tera Communications

15:30 Виктор - Ние сме нещо като "буфер" - от едната страна имаме лейбълите и техния продукт, а от другия - маркетинговите канали или мобилните оператори, чрез които доставяме на крайните клиенти това съдържание

15:34 Виктор - имаме над 250 000 сваляния на месец по всички наши канали, на всички наши територии

15:35 Деница - мобилните технологии могат да се използват и като част от маркетинговата кампания по промото на даден сингъл, а и са най-бързия начин за достигане до потребителите

15:36 Виктор - в момента има ръст на продажбите - има промяна в начините, по които се предлага музиката - в момента говорим повече за маркетинг, отколкото за съдържание

15:38 Кели - най-важното за мобилното предлагане е да има постоянно ъпдейтване на съдържание, да бъде на добра за потребителите цена и да има подходящо и индивидуално маркетиране на това съдържание

15:40 Виктор - целта ни в момента е не само как да спечелим клиента (като му предложим нов продукт на високо ниво), но и да го запазим с допълнителни услуги и възможности

15:42 Виктор - в България предлагаме румънска и гръцка музика, защото има търсене, надяваме се някой ден да има търсене на българска музика в другите територии, на които работим

15:47 Виктор - изпълнителите и продуцентите е хубаво да знаят, че една песен може да се завърти 5-6 пъти на ден по телевизията, но на мобилния телефон това може да бъде по над 10 пъти на ден.

15:51: Кели - "a la carte" продажбите не са бъдещето и трябва да обърнем повече внимание на свързаните предложения и интересните нови услуги.

15:55 Виктор - Смартфонът и мобилният интернет влияят положително на продажбите на музика чрез мобилните технологии.

SeeMe6 - Ден 3/Панел 1: Майсторски клас по писане на музика и продуциране

2011-10-10T01:39:00.000-07:00

Днес е денят на майсторските класове! Първият е на тема композиране и продуциране и в него участват:

Матиас Линблом, Швеция, Writer/Music Producer - Vacuum songwriting/music production team

Андерс Уолбек, Швеция, Writer/Music Producer – Vacuum songwriting/music production team

Gabriel Huiban (Румъния) Генерален директор (Gala Records)

Мастър класът по китара на Ерик Сардинас ще претърпи лека промяна в тайминга и ще започне от 17:30 ч.

12:34 Габриел е имал над 50 топ 10 хита в Румъния!!!

12:35 Матиас: Имаше доста бизнес мисли тези дни, така че е добре да преминем и малко от другата страна - от артистичната

12:36 Матиас: Песента може да промени всичко, особено във вашия живот

12:38 Матиас: Много пъти ще чуете - "в музикалния бизнес нищо не е лично", аз бих казал, че в писането на музика всичко е лично, така както е в италианската мафия - най-важно е семейството, а музиката е семейство

12:40 Матиас: По време на звукозаписна сесия трябва да си достатъчно сигурен, за да отстояваш идеята си и в същото време достатъчно смирен, за да приемеш по-добри идеи. Затова - не се бори за егото си, бори се за идеята си!

12:41 Матиас: Черпи вдъхновение, но създавай свои собствени неща.

12:43 Матиас: Вдъхновението е навсякъде, но трябва да обучим сетивата си да го улавят

12:44 Матиас: Ако си композитор, трябва да пишеш постоянно, трябва да си креативен - аз например пиша в блога си, пиша писма, пиша във Фейсбук...

12:46 Матиас: Музиката няма монетарна стойност, ако не успее да се свърже емоциално с други хора.

12:48 Матиас: Има само едно "Ти" и ако пишеш музика, тя е най-доброто от това твое "Ти"

12:49 Exclusive: Матиас ни пуска демо от една нова своя песен - демото в момента се пее от Кийша от Шуба бейбс, каза да стискаме палци и ако всичко е наред, това може да е следващият й сингъл! Парчето е лирично, но много силно, трябва да признаем! Матиас: песента е тъжна - най-добрите песни са винаги тъжни.

12:56 Матиас ни пуска парче, което е било написано за Leona Lewis - Black Flag, No Savior, но е било отхвърлено :)

12:58 Матиас - оказа се, че преди няколко години сме имали парче, което е било хит в България, сега ще ви го пусна.

13:01 Андерс - моята кариера стартира доста късно - за първи път стъпих в студио в края на 20-те си години и трябваше да работя наистина много, докато стигна до това - да имам милиони продадени копия от песните си

13:14 Андерс - Огромна част от идеите на песните на Led Zeppelin в началото бяха повлияни от стари парчета - те взимаха класически блус тракове, например и ги променяха по свой начин

13:15 Габриел - когато пиша парчета, взимам това, което е в моята душа и го комбинирам с това, което хората искат да чуят - в крайна сметка музиката е за хората

13:16 Габриел - когато пиша парче за определен артист е много важно да го опозная - неговия глас, ноговите възможности, граници, да взема вдъхновение от него

13:18 Матиас - големият проблем на музиката в момента е времето - отнема време да опознаеш артиста, да развиеш вдъхновението си, но нямаме това време - в повечето случаи за много кратко време трябва да направиш нещо зашеметяващо

13:21 Андерс - таймингът също е важен - понякога пишеш песен и никой не я харесва, а след две години изведнъж всички идват при теб и ти казват - това е страхотна песен!

13:22 Габриел - Важна е и страната - не можеш да напишеш добра рок песен и да се надяваш да стане хит в Румъния, защото при нас никой не пуска такава музика

13:24 Матиас - На едно момиче отнема около 3 секунди от първия поглед, за да реши дали харесва едно момче - същото е при музиката

13:27 Матиас - За нас хитовата песен не е само продажби - ако една песен докосне хората емоционално - за мен това е хит

13:29 Габриел - когато трябва да напишеш песен за друг артист - трябва да направиш хит, затова и не съм успешен като артист - когато пиша песни за мен, аз съм само аз, моята емоция и моята душа.

13:30 Матиас - мразя twitter, мисля, че това е голямата грешка на света - не можеш да туитнеш война, не можеш да туитнеш песен, емоция - можеш само да кажеш - щастлив съм

13:32 Габриел - живеем в бързо ежедневие, хората са консуматори, а не слушатели

13:33 Матиас - прав си, но ако ние, като композитори, започнем да се отнасяме към хората като консуматори, значи нещо се е объркало. Бих искал да се опазя естествен и невинен за възможно най-дълго време

13:36 Слушаме демо на нова песен на Д2, тримата ще кажат какво смятат за нея след това :) Андерс - песента е добра, определно има има потенциал, препоръчвам ви груувът да е малко по-секси, по фънки.

13:43 Габриел - според мен текстът има значение само, когато е на твоя език

ТРИМАТА СТИГНАХА ДО КОНСЕНСУС - ТЕКСТЪТ ИМА ОКОЛО 30 % ЗНАЧЕНИЕ!

13:47 Матиас Откакто съм в България, установих, че композиторите тук не са самоуверени. Трябва да сте горди с музикалната си традиция и да правите музика, която ние не можем, защото българската музика е интерсна. Местната музика е като пътуване - вашите песни за нас трябва да са като пътуване до България.

13:49 Андерс - мисля, че това е което прави румънската музика успешна - въпреки, че стилът е основно денс, в нея можеш да усетиш румънското настроение, което го няма никъде другъде

Ден 2/Дискусия 3: Новото радио - От уеб сайтове и социални медии, до мобилните ви телефони - как радио станции по света звучат по-добре и достигат до повече хора с помощта на нови технологии.

2011-10-09T06:36:00.000-07:00

За новото радио ще ни говорят:

Джеймс Кридлънд, Великобритания, Media UK

Дарил Фон Деникен, Швейцария, International Radio Festival

Васил Върбанов, България, Tangra Mega Rock Online Radio

16:55 Джеймс - 82 % от цялата музика, която се слуша, е по радиото , 18 % остават за дискове, мп3 плейъри, ютуб, спотифай и т.н.

16:57 Джеймс - бъдещето на музикалното радио е речта - хора, които представят на слушателите нова музика и които им казват неща, които до сега не са чували

17:05 В. Върбанов - Хората, които слушаме рок в България сме много по-яки пичове от тези, които слушат рок в Англия, САЩ или Германия

17:08 В.Върбанов - Освен музиката и гласа, голямо значение има и аудио дизайна

17:12 Дарил - радиото има много по-голямо влияние върху хората от всички други медии и е много по-евтино

17:14 Джеймс - ако българската музика е достатъчно добра и носи аудитория, радиостанциите трябва да пускат българска музика, в противен случай - по-добре да не го правят.

17:25 Джеймс - социалните медии са много важни и за радиостанциите и дават възможност на диалог между радиото и аудиторията му

17:27 Дарил - радиостанциите са едно общество от хората, които го слушат и социалните медии са добър маркетинг туул - да се популяризираш и също така да видиш кой те слуша и харесва

17:30 Върбанов - Майспейс умря, откъде можем да сме сигурни, че утре няма да умре и фейсбук! Докато радиото е страст и ще го има винаги!

17:30 Върбанов - интернет и ефирните радиостанции все повече се доближават едно до друго

Ден 2/Дискусия 2: Как да използвате силата на музиката, за да накарате марката ви да пее. Музиката и марките.

2011-10-09T05:13:00.001-07:00

На фестивала Cannes Lions тази година, Лора Ланг от Digitas обяви, че до няколко години близо 50 % от приходите на музикалната индустрия ще идват от партньоството им с брандовете. В този панел имаме баланс между представители на маркетинга и брандовете и хора от музикалния бизнес - Гоги Гупта - дигитален маркетинг на Lady Gaga, Beyonce, Adele, Pitbull, Ke$ha.и Ани Великова - Heineken Zagorka Brewery, Мениджър корпоративни комуникации от една страна и Кели Анастасопулу - SONY, Дигитално бизнес развитие за Югоизточна Европа и Александру Росу - експерт музика и марки, от друга.

15:30 Кели ще ни разкаже за различните начини по които един бранд може да бъде обвързан с музиката

15:33 Гледаме класиката - музика в реклами - Temper Traps за Coca Cola, Parov Stelar за Fischer, Kasabian за Barclays

15:35 - Опция 2 - използване на големи звезди като бранд посланници (celebrity endorsement) - Ke$ha for Lifestyle, Beyonce for Swarovski, Katy Perry for Opi & Proactive, Girls Aloud for Kit Kat, Fergie for Motorola, Rihanna & Madonna for Vita Coco...

15:40 - и някои лоши примери - Gwen Steffani for HP - продадени са само 3000 бройки, T.I. for AXE...

15:42 Kели - най-успешни са 360 кампаниите, които включват реклама, концерти, ексклузивни неща за феновете, свързани с артиста и бранда (P!nk for T-Mobile)

15:44 - Опция 3 - продуктово позициониране - различни продукти, използвани във видеоклипове (Fiat за клипа на J Lo)

15:47 - Опция 4 - дигиталната среда ни дава опции да бъдем много креативни в обвързването на бранда с музиката

15:48 Опция 5 - спонсориране на турнета, в момента обаче трендът е по-скоро спонсориране на самостоятелни концерти, тайни концерти, специални концерти, частни лайвове на звезди за даден бранд

15:51 Кели: Брандовете дават опция да експериментираш повече с музиката и преживяването

15:52 Равносметката - всички се опитват, но Лейди Гага е направила всички видове успешни бранд кампании ...

15:54 Кели - обвързването на бранд с музика е win-win ситуация за всички - артиста, звукозаписната компания, бранда и феновете

15:57 Гоги - Когато брандът работи с непозната банда, бандата печели много повече от бранда. При по-популярните изпълнители обаче изискванията и бюджетът на бранда са много по-високи

16:00 Aлекс - за един бранд е най-добре да определи нишата, до която иска да достигне и да работи с нея и с подходящ изпълнител, отколкото да инвестира в големи кампании с огромни звезди

16:00 Кели - много е полезно за бранда също така да вземе неизвестен изпълнител, да го обвърже изцяло с бранда и да го направи звезда

16:02 Алекс - реалността е "фиджитал" - да дадеш на хората едновеременно нещо, което могат да пипнат, както и дигитален "подарък"

16:06 Джейкъб от публиката, работил е в Юнивърсъл - брандирането е изключително вредно за артиста, особено за по-неизвестните. Например - за Lady Gaga подобно партньорство е супер и я прави още по-голяма звезда. Но ако музиката на един нов изпълнител се подарява с биг мак, идва въпросът - колко струва музиката му по време на партньорството и колко ще струва след това?

16:07 - Джейкъб - Брандът не желае да развие артиста, брандът иска бързо, много бързо възвръщане на инвестициите

16:11 Станислава Армутлиева - в територии като България, партньорство с бранд е една от малкото възможности, които някой изпълнител може да има за например национално турне, малко по-добре изглеждащ клип...

16:20 Има спор и интересна дискусия от БГ страна, която просто няма как да предадем достатъчно красноречиво, съжаляваме :)

16:21 Джейкъб - когато нямаш пари, не можеш да направиш нищо, но когато имаш, трябва да знаеш и да внимаваш откъде идват те.

16:23 Мацка от публиката (от Фикосота синтез) - ако не можеш да имаш пълен клуб, не можеш да получиш спонсориране

Дискусията се разгорещи доста от българска страна, като се разразиха няколко спора: поп-фолк срещу рок (по-скоро за качеството и количеството на хората, които ходят на двата вида концерти; в крайна сметка и двете страни не бяха доволни от това, че почти липсват брандове, които да спонсорират и двата вида концерти) за и против обвързването с брандове; могат ли българските изпълнители да работят добре с брандовете и др. Чуха се доста крайни мнения, както и някои наистина добре обосновани тези и от трите страни (брандове, лейбъли и артисти).

Като цяло, от чутото можем да разграничим 3 основни проблема у нас:
1. Комуникацията между брандовете и артистите куца, липсва или е непълноценна - има разминаване между очаквания и резултат, от което се оплакват и двете страни;

2. Кампаниите са краткосрочни - дават средства и/или популярност на артистите за известен период от време, но след края на кампанията, брандовете забравят за тях, което създава у артистите впечатление, че са "използвани" - тоест проблемът отново в известна степен е комуникативен;

3. Така и не стана ясно какво искат брандовете от българските артисти - количество (например добре посетени поп-фолк турнета) или качество (друга БГ музика, която е с по-малко, но публика от определена ниша). Представителите и на двата вида творци са недоволни от работата си с брандовете, а самите брандове обвиниха артистите в липса на бизнес мислене и невъзможност да покажат какво предлагат на марката.

И тъкмо когато връзката между брандовете и музиката в България изглеждаше като неразрешима и несбъдната любовна драма (и двете страни се обичат и желаят, но не могат да се разберат как да изконсумират любовта си), се намери и това, което може да им помогне - звукозаписният лейбъл или агентът.

От една страна той говори езика на музикантите, а от друга владее маркетинг/бизнес чара, нужен да омагьосаш бизнесмените от марката. Липсата на силни и добри звукозаписни компании в България, които от една страна да извоюват позициите на музиката пред бранда, а от друга да му гарантират това, което желае от артиста, в случая изглежда ключова.

SeeMe6, втори ден започва! Ден 2/Дискусия 1: Музикални фестивали: Как да предоставим най- доброто музикално преживяване ( Дизайн на събития, планиране и реклама)

2011-10-09T03:11:00.000-07:00

Въпреки, че през 2010 г.”live music” индустрията отбеляза спад от 12 % в приходите си и 15 % в продажбата на билети, тя все още се смята за един от най-стабилните сектори, свързани с музиката. За това какво му трябва на един фестивал, как се постига и как се рекламира ще разговарят Мартин Елбърн - Glastonbury Festival, основател на The Great Escape, Джеймс Дръри, - Директор на Festival Awards, Иван Вълков - Spirit of Burgas и Сорен Кристенсен - SPOT on Denmark

13:53 Мартин: Около 99 % от бандите на мейнстейдж на големите фестивали стигат до там, чрез американски или британски агенти - това е начина да се достигне до Гластънбъри

13:54 Мартин: Бих препоръчал на мениджърите и бандите от България първо да се пробват на фестивали като Eurosonic или Great Escape, където могат да бъдат забелязани и където ще ги видят мениджъри и букъри

13:57 Мартин: Разговорите с мениджърите на хедлайнерите за даден фестивал започват от около година преди фестивала

14:04 Мартин - вече хората ходят на фестивали не само заради музиката, но за цялостното преживяване - заради мястото, заради приятелите си, за да направят нещо лудо...

14:06 Сорен - стартирахме Spot като малък фестивал с около 20 неизвестни групи в град с около 250 000 жители и постепенно започнахме да викаме банди от цялата страна, след това чуждестранни. Но нашите банди са почти непознати и неизвесни вече идват хора от цял свят, за да видят нещо, което никога не са чували

14:10 Сорен - например преди десетина години, на фестивала Spot дойде журналист от американското Rolling Stone, чу датската банда Raveonettes, хареса ги страшно много, направи материал за тях и те постигнаха голям международен успех. Участието им на Spot бе едно от първите в кариерата им, а сега се връщат в Дания само за 1-2 големи концерта на година.

14:17 Сорен - когато слушаме българска банда на фестивала Роскилде например, ние очакваме банда, която вкарва и традиционни фолк елементи в музиката си, а не банда, която свири като Металика. И на фолк-рок бандите от вашия регион, от Балканите, хората направо полудяват навсякъде по големите фестивали.

14:25 Елена Пенева, която вчера отразяваше слушателския панел, в момента представя фестивала Mellow Music Festival

14:42 Сорен - като цяло е доста трудно, например на датските банди, да излезнат и да направят турне навън - ако отидат във Великобритания например, трябва да свирят в малки клубове, без пари, най-много да получат безплатнo пиене и да се надяват, че някой като Мартин ще си пие бирата тази вечер в този клуб и ще ги хареса.

14:51 Мартин - За да попаднете на голям фестивал няма толкова голямо значение дали имате хубаво видео, по-важна е хубавата музика и дали правите шоу на живо.

Ден 1/Дискусия 5: Сесия за прослушване. Как една песен се превръща в хит? (A & R)

2011-10-08T08:58:00.001-07:00

Най-сладката и дълга част от конферентната програма на SeeMe 6 – сега ще се облегнем, ще слушаме хубава нова българска музика, а няколко топ имена в A&R-а ще споделят професионалните си впечатления за всяко едно от парчетата, които чуват. Ако сте пропуснали да дадете и своя песен, имате още един шанс – слушателска сесия ще се проведе и в понеделник!

Ето и участниците в последния панел за днес:

Матиас Линблом, Швеция, Writer/Music Producer - Vacuum songwriting/music production team
Андерс Уолбек, Швеция, Writer/Music Producer – Vacuum songwriting/music production team Мартин Елбърн, Великобритания, Glastonbury Festival, основател на The Great Escape

Сорен Кристенсен, Дания, SPOT on Denmark
Marian Soci (Румъния), Licensing manager, CAT Music

Първа песен: Rock'n'roll Sound Designers - Остава
Мариан Сочи (Румъния): Ние в Румъния слушаме денс музика, но тази песен беше доста добра
Мартин: Беше добро парче, бих слушал групата на живо
Франко Бертучи: Малко беше разпиляно като структура, но определено има голям потенциал
Сорен: Това парче може да излезе извън границите на България - доста добро и определено бандата има потенциал да свири на голям международен фестивал

Viperfish - Somehing Someone:

Матиас Линблом: УаУ, беше интересно, някакъв луд метъл, кара те да искаш да крещиш!

Мартин Елбърн: Не ми хареса много, но има нещо интересно - страхотен английски.

Андерс Уолбек: Понякога точно такива песни стават хитове за зарибените фенове

Monyx

Габриел: Хубава песен, но понякога трябва звукът да бъде малко по-модерен. Vaccum: Съгласен съм, но беше хубаво смесен, добре е да чуеш малко добре изсвирени китари понякога. Сорен Кристенсен: Ако след 40 секунди няма никакво развитие, нищо не правиш. Малко беше дълго интрото. Франко Бертучи: според мен има страхотен вокал и потенциал за хит. исках да чуя още! Определено харесах гласа много. Андерс: Имам въпрос - ако чуеш това по радиото, утре ще го помниш ли? Мартин Елбърн: Вероятно да, но не мисля, че по радиото ще го пускат много... Но този артист определено има потенциал

Край на първия ден на конференцията! SeeMe6 продължава с партита иии утре в 13:30 :)))

Ден 1/Дискусия 4: Предизвикателства и възможности в музикалния издателски бизнес с Криспин Евънс и Магдалина Тодорова

2011-10-08T07:53:00.001-07:00

За музикалния пъблишинг, значението му за бизнеса и управлението на авторски права почти не се говори в България. Това е може би една от първите публични теми у нас за развитието на един много важен за бизнеса аспект - с Криспин Евънс бивш изпълнителен директор в редица музикални издателства включително EMI Music Publishing, PolyGram Music Publishing и Universal Music Publishing, настоящ собственик на Cote Basque и Магдалина Тодорова, Изпълнителен директор на авторското дружество Музикаутор.

17:55 Криспин ще започне с историята за "пътя на една песен"

Малко за музикалния пъблишинг: това е бизнес, в който всеки може да се пробва, но не всеки може да направи пари

Криспин: Авторите са навсякъде, но е наистина трудно да намериш добрите сред тях

Криспин: Лошият запис, може почти моментално да убие хубавата песен

Криспин: Пъблишърът е този, който води автора в студио, запознава го с мениджъри, носи песента на рекламни агенции, опитва се да я "вкара" във филми и ТВ продукции. Пъблишърът е този, който се опитва да "закара" кариерата/успеха на песента и нейния автор на едно ново ниво

Матиас: в музикалния пъблишинг трябва да работиш много, да си креативен и да знаеш, че голяма част от бизнеса ти зависи от контактите ти

Андерс - българските композитори трябва да пишат парчета с чуждестранни "co-writer"- и - това е начин не само да почерпите от опита на някой друг, но и да чуят нещата ви в други страни

Магдалина - много малко български автори имат издател

Магдалина - Музикаутор има договори с дружества от други страни по света и ние сме тези, които ако някой използва музиката ви в чужбина, ще съберат възнагражденията за това

Криспин: Ако български автор иска негова песен да бъде включена във филм/реклама/тв продукция в друга държава трябва да си намери компания-издател или подиздател в тази страна

Новината на деня - израелски компании "крадат" български песни от каталога на Ара Мюзик и Диапазон Рекърдс

Станислава Армутлиева: много по-лесно е да "изнесеш" в чужбина българска песен, отколкото артиста, заедно с песента

Ден 1/ Дискусия 3: Онлайн маркетинг в музикалната индустрия. Ти можеш с Гоги Гупта и Кели Анастасопулу!

2011-10-08T05:35:00.000-07:00

Дигиталният маркетинг е ключов и основен фактор в развитието на всеки един бизнес през 2011 г. Той обаче е още по-интересен, що се отнася до музиката, изпълнителите и феновете. Най-новите тенденции и интересни успешни инициативи ще ни представят Гоги Гупта - онлайн маркетинг гуруто на Lady Gaga, Beyonce, Adele, Pitbull, Ke$ha.и Кели Анастасопулу – мениджър дигитално бизнес развитие на SONY Music за югоизточна Европа

16:13 Гоги Гупта: Основният въпрос/проблем пред артистите е, че те имат страшно много фенове (особено онлайн), но малко клиенти

16:15 Гупта: Най-важното в онлайн маркетинга е: на кого говорите, как достигате до тях и какво им казвате. Онлайн, всичко това се измерва много лесно

16:18 Гупта: таргетирането на клиентите по възраст, пол и приход не работи в музикалния онлайн маркетинг. по-добре да рекламирате в ревю на албума на съответния артист/отколкото на началната страница на сайта, в който е публикувано ревюто
16:30 Гупта: В гимназията, ако всичките ти приятели харесват нещо, а ти дори не си го чувал, значи си загубеняк (обяснение на таргетирана реклама на нова група във Фейсбук, която за 12 седмици, от 3000 фена набъбва на 300 000 фена)

16:32 Гупта: Много е ефективно да рекламираш нещо само на хора, които се интересуват от него, а след като го купят - спираш да им го рекламираш

16:40 Гупта: работихме около една година, докато всички разберат за Ке$ha. Първото й по-известно участие беше в песента на FloRida - "Right Round". Ето защо първата ни задача беше да накараме всички хора, които харесват това парче, да разберат, че именно Ke$ha го пее и след 3 месеца ще излезе първото й самостоятелно парче.

16:44 - дадохме възможност на първите й фенове да свалят парчето й безплатно (срещу имейл адрес) - така ги превърнахме в "супер фенове", като едновременно с това го пуснахме и в iTunes.

16:47 - когато албумът й достигна № 1 в айтюнс, започнахме да го рекламираме само с това - купи албума, който е № 1 в момента. И албумът бе номер 1 цяла седмица и продаваше все повече и повече

16:54 - онлайн маркетингът е страхотен инструмент за старт на музикална кариера, но все някога трябва да рекламираш и в традиционните медии

17:25 Гоги Гупта - онлайн стратегията се променя буквално всеки ден и зависи от резултатите

17:30 Гупта - социалните медии имат силата да децентрализират влиянието

17:36 Гупта с важен съвет за българските артисти - как да накарат медиите да въртят песните им: Накарайте всичките си фенове да звънят на радиостанциите и телевизиите, да гласуват за вас и по всякакъв начин да искат от медиите да въртят вашето парче!

Ден 1/ Дискусия 2: Легални дигитални алтернативи в музикалната индустрия с Улрик Кан, Кели Анастасопулу и Криспин Евънс

2011-10-08T04:48:00.000-07:00

Музиката е индустрията, която най-бързо и успешно грабна дигиталната и технологична идея и се приспособи към нея, за да предложи на феновете възможно най-доброто, удобно и достъпно преживяване. Близо 50 % от приходите от продажби на някои звукозаписните компании вече се формират от дигиталното предлагане на музика. Какво се случва по света и в югоизточна Европа ще ни разкажат Улрик Кан - вицепрезидент на EMI Music, Кели Анастасопулу – мениджър дигитално бизнес развитие на SONY Music за югоизточна Европа и Криспин Евънс - изпълнителен директор в редица музикални издателства включително EMI Music Publishing, PolyGram Music Publishing и Universal Music Publishing, настоящ собственик на Cote Basque. Към тях се присъединяват и досегашните гости - Скот и Криспин!

14:53 - Кели от Sony Music ще ни запознае с трендовете в предлагането на музика, абонаментните услуги (като spotify) и бъдещето на дигиталния музикален бизнес

14:54 - Кели: Топ 3 трендове в дигиталната музика - даунлоундът ще намалява в следващите 4 години, за сметка на стрийминг услугите, ще се увеличава потреблението на музика от мобилни услуги, както и "свързаните" услуги, предоставящи достъп до различни устройства и когато са офлайн
15:02 - Кели: TDC Play, Spotify, Simfy са едни от най-успешните и "горещи" европейски стрийминг услуги в момента, Deezer във Франция, които привличат десетки милиони потребители

15:10 - Криспин: на въпроса, дали дигиталните продажби някога ще компенсират спада във физическите, отговорът е - определено не! Не трябва да забравяме, че музиката е част от ентъртейнмънт бизнеса и не винаги продажбите на CD-та се заместват от купуване на mp3, а от нови дънки, например.

15:20 Улрик: Когато през 2009 г. spotify стартира в скандинавските страни, пиратството там намаля с 25 %, така че, да - spotify помага срещу интернет пиратството.

SeeMe 6 започва! Ден 1/Дискусия 1: Новите измерения на музикалната индустрия с Криспин Евънс и Скот Коен

2011-10-08T03:00:00.000-07:00

Можеш да следиш всичко, което се случва онлайн:

Видео на: http://www.ustream.tv/channel/seeme6

Фейсбук: http://www.facebook.com/SouthEastEuropeanMusicEvent

Туитър: http://twitter.com/#!/seemesofia

С най-новите измерения на индустрията ще ни запознаят Криспин Евънс - бивш изпълнителен директор в редица музикални издателства включително EMI Music Publishing, PolyGram Music Publishing и Universal Music Publishing, настоящ собственик на Cote Basque и Скот Коен, Великобритания, Founder and Vice President The Orchard

13:52 Скот Коен: Това, което се е променило в България за последната година е фактът, че от миналата седмица вече имате iTunes тук!

13:55 СК - 77 % е спаднал броят на новите изпълнители, които пробиват на музикалната сцена от 2003 г. до сега. Музикалният бизнес в последните години се срути - продажбите на албуми в САЩ в момента са на нивата на продажбите от 1973 г.

14:00 СК - всички мислеха, че iTunes ще спаси музикалната индустрия, след това мислеха, че рингтоновете ще го направят - всички те грешаха.

14:02 СК - след старта на iTunes обаче се вдигнаха драстично продажбите на сингли. Когато съберем албумите и синглите, виждаме, че в момента хората искат и плащат много повече за музика, но начинът на това как ние правим музикалния бизнес се е променил.

14:05 СК - това, което вече правим е да продаваме на всеки това, което поиска - някой ще купи, сингъл, друг цял албум, друг специален албум (например подписан постер).

14:07 СК - например предлагахме пакет, единствено за 100 човека на цена 100 долара и всички, които го купиха бяха много доволни казаха на всички свои познати.

14:10 - СК - според ново проучване, 90 % от приходите от продажба на музика идват от около 40 % от хората, които купуват музика. Днес е важно да им предлагаме това, което те желаят.

14:15 - Криспин Евънс - Преди 10 години, Beatles пуснаха албум "#1's" с всички свои хитове, достигнали номер 1 в класациите. Музиката минава от творците, през певците и артистите, през музикалните компании и през дистрибуторите, за да стигне до хората - потребители, клиенти, фенове, независимо как ги наричаме.

14:20 Криспин Евънс: Според мен бъдещето на музиката е в иновативните компании, като Orchard, които намират нови начини да предлагат на хората музиката, която желаят по начина, по който я желаят.
Голямото разнообразие от начини, по който днес намираме музиката и достигаме до нея и начини, по които музикантите и компаниите я предлагат е наистина впечатляващ.

14:30 Скот Коен: facebook, twitter, apps, iPhone - всички тези неща ги нямаше преди 5 г., а сега са важна част от нашия бизнес и ако трябва да съм честен, никой не знае какво да очаква от музикалния бизнес в следващите години, толкова бързо се променя той!

14:34 Криспин Евънс - относно технологиите и "пеещите" перални машини: Аз съм абсолютно ОК с всяка технология или уред, който "пее" музика, стига да мога да я лицензирам!

Участвайте в музикалната конференция SeeMe 6 на живо ТУК!

2011-10-07T03:37:00.000-07:00

И тази година най-интересното, което се случва на най-голямата музикална конференция в Югоизточна Европа – SeeMe 6, ще може да се следи в реално време онлайн в социалните мрежи. Всеки може да „присъства”, като следи постовете в официалните профили на SeeMe във фейсбук (http://www.facebook.com/SouthEastEuropeanMusicEvent) и туитър (http://twitter.com/#!/SeeMeSofia), и дори да зададе въпрос към някой от участниците в конференцията, до 10 минути преди началото на всеки панел. По-подробна информация и интересни новини от всеки панел пък ще "предаваме" за вас в реално време и тук в блога на ПРОФОН – blog.prophon.org.

Въпросите към участниците в панелите могат да бъдат задавани в Туитър, Фейсбук и тук в блога до 10 мин. преди началото на всеки панел, като задължитлено трябва да бъде упоменато към кой от участниците е зададен въпроса!

SeeMe 6 на живо в социалните мрежи:

Туитър: http://twitter.com/#!/SeeMeSofia

Фейсбук: http://www.facebook.com/SouthEastEuropeanMusicEvent

Блог: blog.prophon.org

Конференцията SeeMe 6 ще се проведе между 8 и 10 октомври в София, като програмата е поделена между Sofia Live Club и Studio 5. За първи път могат да бъдат купувани и билети само за отделни панели на http://www.eventim.bg/bg/tursi/?search_string=seeme

Ето и пълната програма на основната сесия на конферентната част на SeeMe и лекторите, на които могат да бъдат зададени въпроси:

8 октомври 2011 / Събота

Sofia Life Club

13.15 – 14.15 Новите измерения на музикалната индустрия

Криспин Евънс, бивш изпълнителен директор в редица музикални издателства включително EMI Music Publishing, PolyGram Music Publishing и Universal Music Publishing, настоящ собственик на Cote Basque

Скот Коен, Великобритания, Founder and Vice President The Orchard

14.30 – 15.30 Легални дигитални алтернативи в музикалната индустрия

Улрик Кан, Швеция, EMI Music, Vice President Commercial Development

Кели Анастасопулу, Гърция, SONY Music, Digital Business Development SEE,

15.45 – 16.45 Онлайн маркетинг в музикалната индустрия. Ти можеш!

Гоги Гупта, дигитален маркетинг на Lady Gaga, Beyonce, Adele, Pitbull, Ke$ha.

Кели Анастасопулу, Гърция, SONY Music, Digital Business Development SEE

17.00 – 17.45 Предизвикателства и възможности в музикалния издателски бизнес

Магдалина Тодорова, Изпълнителен Директор, Мюзикаутор

18.00 – 19.30 Сесия за прослушване. Как една песен се превръща в хит? Донесете свои парчета, за да разберете дали имат потенциал да станат хит! (A & R)

Мартин Елбърн, Великобритания, Glastonbury Festival, основател на The Great Escape

Матиас Линблом, Швеция, Writer/Music Producer - Vacuum songwriting/music production team

Андерс Уолбек, Швеция, Writer/Music Producer – Vacuum songwriting/music production team

Сорен Кристенсен, Дания, SPOT on Denmark

9 октомври 2011 /неделя/

Studio 5

13.30 – 14.30 Музикални фестивали: Как да предоставим най- доброто музикално преживяване ( Дизайн на събития, планиране и реклама).

Мартин Елбърн, Великобритания, Glastonbury Festival, основател на The Great Escape

Джеймс Дръри, Великобритания, Директор, Festival Awards

Иван Вълков, България, Spirit of Burgas

Сорен Кристенсен, Дания, SPOT on Denmark

15.00 – 16.00 Как да използвате силата на музиката, за да накарате марката ви да пее. Музиката и марките.

Гоги Гупта, дигитален маркетинг на Lady Gaga, Beyonce, Adele, Pitbull, Ke$ha.

Кели Анастасопулу, SONY, Дигитално бизнес развитие за Югоизточна Европа, Гърция

Александру Росу, Румъния, експерт музика и марки

Ани Великова, Heineken Zagorka Brewery, Мениджър корпоративни комуникации

16.30 – 17.30 Новото радио - От уеб сайтове и социални медии, до мобилните ви телефони- как радио станции по света звучат по-добре и достигат до повече хора с помощта на нови технологии.

Джеймс Кридлънд, Великобритания, Media UK

Дарил Фон Деникен, Швейцария, International Radio Festival

Васил Върбанов, България, Tangra Mega Rock Online Radio

10 октомври 2011 /понеделник/

Sofia Life Club

12.00 – 13.00 Майсторски клас по писане на музика и продуциране

Матиас Линблом, Швеция, Writer/Music Producer - Vacuum songwriting/music production team

Андерс Уолбек, Швеция, Writer/Music Producer – Vacuum songwriting/music production team

13.30 – 15.00 Майсторски клас по китара

Ерик Сардинас, САЩ

15.30 – 16.30 Музика и мобилни технологии - много повече от забавление

Улрик Кан, вицепрезидент EMI, Швеция

Кели Анастасопулу, SONY, Дигитално бизнес развитие за Югоизточна Европа, Гърция

17.00 – 19.00 Сесия за прослушване. Как една песен се превръща в хит? Донесете свои парчета, за да разберете дали имат потенциал да станат хит!

Мартин Елбърн, Glastonbury Festival, Великобритания

Всеки артист и продуцент ще може да се консултира с екип на ПРОФОН по време на конференцията SeeMe 6!

2011-10-06T06:55:00.000-07:00

Всеки музикант или продуцент, чиято музика е била използвана в радио- и ТВ ефира у нас ще може да провери дали има разпределени възнаграждения от организацията ПРОФОН по време на музикалната конференция SeeMe 6, която ще се проведе между 8 и 10 октомври 2011 г. в Sofia Live Club и Studio 5 в София.

Творците ще могат да получат и консултация относно начина на управление на правата на артистите-изпълнители и музикални продуценти у нас, като екип на ПРОФОН ще бъде на тяхно разположение в почивките между панелите на основната сесия на най-голямата музикална конференция в Югоизточна Европа – SeeMe 6. Събитието ще се проведе между 8 и 10 октомври, като в събота и понеделник консултациите ще могат да се провеждат в Sofia Live Club, а в неделя – в Studio 5.

Тази година конферентната програма на SeeMe 6 е още по-богата, като „сериозните” бизнес панели, на които ще гостуват топ мениджърите на световния музикален бизнес са разнообразени с майсторски класове по композиране, вокално пеене, продуциране и китара.

Новите измерения на музикалния бизнес, издателските перспективи, големите фестивали и онлайн маркетингът в бранша ще бъдат представени от едни от най-големите световни имена в своята сфера, сред които вицепрезидентите на компаниите EMI, EMI Publishing, The Orchard, мениджъри от Sony Music, фестивала Glastonbury, Media UK, Spirit of Burgas, International Radio Festival, Thema 1, Vacuum Songwriting, онлайн маркетинг гуруто на Lady Gaga и др.

Всички български изпълнители и групи ще могат да чуят коментарите на експертите върху техните парчета и в двете специални слушателски сесии, които ще се проведат в края на конферентните дни в събота и понеделник. Някой от тях има шанс да бъде поканен да участва в най-добрия музикален фестивал на планетата – Glastonbury.

Трите дни на конференцията ще бъдат съпътствани и от богата програма от концерти на живо и клубни партита.

Всичко за SeeMe6 на: http://seeme-sofia.com/

За Seeme:

След старта си през май 2006 South-East European Music Event (SeeMe) се превърна в основно събитие в региона както за професионалисти от индустрията, така и за музикални фенове. Отчасти фестивал, отчасти конференция, отчасти място за срещи и контакти (SeeMe) South-East European Music Event събира на едно място музикални и бизнес лидери, които са винаги стъпка напред в непрестанно променящия се музикален пазар. SeeMe успя да се превърне в сериозно международно събитие с ярък и разнообразен спектър от дейности. SeeMe дава възможност на изгряващи таланти да предоставят своята музика и проекти в рамките на клубната парти програма. За последните 5 години SeeMe събра заедно повече от 2000 специалисти, които посетиха конференцията, фестивала, наградите и други SeeMe събития. Повече от 150 световно признати говорители в над 120 сесии и панелни дискусии обмениха знания, know-how и визия за бъдещето на музикалния бизнес, продуценството, продажбите, правата и много други горещи теми ,свързани с музикалния свят.

За ПРОФОН:

ПРОФОН генерира приходи за артистите-изпълнители и музикални продуценти като лицензира използването на тяхната музика от различни бизнес начинания – радио-и ТВ оператори, интернет медии, заведения, хотели, магазини, ресторанти и др. През 2010 г. и 2011 г. ПРОФОН разпредели 9 млн. лв. за близо 50 000 български и световни музиканти и звукозаписни компании. В момента продължава и кампанията по изплащане на възнаграждения за всеки артист-изпълнител или музикален продуцент, чиято музика е била използвана в ефира на медиите и съответно отчетена, независимо дали е член на ПРОФОН или не. Повече информация за последното разпределение, приключило през септември 2011 г. тук: http://prophon.org/bg/news/latest/1/53

Световноизвестният диригент и вокален педагог Франко Бертачи ще води майсторски клас по вокали по време на SeeMe 6!

2011-10-06T04:10:00.000-07:00

Световноизвестният диригент, вокален педагог и музикален консултант Франко Бертачи ще води майсторски клас по вокали в София на 8 октомври (събота) от 16:00 ч. в Studio 5. Неговото гостуване у нас е част от програмата на най-голямата музикална конференция в югоизточна Европа – SeeMe 6, която включва още много интересни обучения за всички музиканти – майсторски клас по китара с Ерик Сардинас, майсторски клас по писане и продуциране на музика с Матиас Линблом и Андерс Уолбек и „уроци по стил” със Сузана Капеяро.

Франко Бертачи започва музикалната си кариера като оперен бас-баритон. Още преди да завърши консерваторията, той прави своя професионален дебют в операта “Риголето” на Верди с прочутия американски баритон Робърт Мерил. Това се случва по времето, когато маестро Бертачи формира основите на техниката си на пеене чрез първата си преподавателка – мадам Франческа. Тя пее в Teatro La Scala с такива прекрасни имена в пеенето като Марио Дел Монако. Под покровителството на Мадам Франческа той е обучен в стила на велики италиански оперни композитори като Белини, Доницети, Верди и Пучини. Тогава Бертачи решава, че не иска просто да пее, но също така да обучава и да се грижи за техническата и исторически традиции на старата италианска школа.

Бертачи продължава обучението си със световно известни педагози като Корнелиус Рийд, от които научава естествените функции на вокалните механизми. Под ръководството на г-н Рийд решава, че иска евентуално да стане вокален учител. По това време Франко става лауреат на престижните награди на фондация Bel Canto, което му позволява да учи в Бусето, родното място на Джузепе Верди. Там той учи с реномирания тенор Карло Бергонзи. Също така посещава мастер клас със сопраното Рената Тебалди и мецо- сопраното Джулиета Симеонато. Това, което имат по между си всички тези прекрасни артисти е увереността им да не модернизират този жанр, а постоянно да съживяват качествата, които правят това изкуство толкова успешно през годините. Франко се връща в САЩ и започва обучението си със световно известният тенор Франко Корели. Той продължава да пее в САЩ, Европа и Далечния Изток докато не решава да се посвети изцяло на преподаването.

Като оперативен вокален учител Бертачи осъзнава, че иска да развива вокални упражнения, които възстановяват и възвръщат вокалния механизъм към неговата природна и типична за всеки човек функция. Той прекарва над 15 години в развитие на тези упражнения, които са базирани на принципите на пеене на великия Мануел Гарсия. Подчертавайки изследванията на Гарсия върху вокалните механизми, комбинирани с подчертаване на индивидуалността на гласа на певеца, Бертачи развива едно от най-големите вокални студия в Ню Йорк. Чрез своите тренировъчни курсове, Бертачи учи своите ученици да наблягат на разбирането на основните намерения на композиторите и превеждането на тези намерения към аудиторията чрез индивидуалността на техните гласове; чрез красотата на музиката.

Бертачи става ментор на ученици, които в момента имат изяви във всички големи опери по света, включително Metropolitan Opera, Teatroalla Scala, Covent Garden и Vienna Strasoper. Той е имал мастър класове в опери във Филаделфия, Австралия, Лондон, Токио и Хонк Конг. За последните десет години той е дълбоко посветен на обучението на млади професионални певци.

През 1992 година Бертачи става Артистичен директор и диригент на Lyric Orchestra – Ню Йоркска компания, сформирана за да комбинира таланти от сезонни професионалисти с артисти, които тепърва започват кариерата си. Прилагайки същия подход към музиката както и към своите вокални ученици, Бертачи обучава музикантите от оркестъра си, за да изпълняват в Grand Opera в стила, който е вложен от самите композитори и да кореспондира на тяхната индивидуалност. Сред оперите, дирижирани от г-н Бертачи са “Луиза Милър”, “Травиата”, “Лучиа ди Ламермор”, “Тоска”, “Бохеми”, “Адриана Лекуврьор” и “Норма”. Под неговата диригентска палка, Lyric Orchestra записва два компакт-диска, издадени през 2003 година – Четирите сезона от Вивалди и Симфония номер 2 в До минор. Вестник Ню Йорк Таймс описва дирижиринето на г-н Бертачи като “оригинално и ангажиращо” и нарича неговия Lyric Orchestra “един от най-добрите камерни оркестри, които свирят в наши дни”.

Пълната програма на конференцията SEEME6 вижте тук!

За първи път в България - SeeMe 6 подгря с "пеещи билбордове"!

2011-10-03T04:41:00.000-07:00

сн: United Partners

Ruth Koleva, Тома, Тони, Phuture Shock и X-ray се превърнаха в билбордове, които не рекламират, а пеят!

Билбордовете не винаги трябва да бъдат просто поредната реклама. Това показаха няколко от любимите музиканти на публиката този уикенд в София. Ruth Koleva, Тома, Тони, Phuture Shock и X-ray пяха в почивните дни на мястото на два статични билборда локализирани до пилоните на НДК и стадион “Васил Левски”. Техните изпълнения са част от подгряващите събития на музикалния фестивал Seeme 6 и се осъществяват със съдействието на фондация I Can Too и подкрепата на Heineken, Посолството на Кралство Нидерландия, Coca Cola и JCDeacaux – агенция на иновативни и нестандартни решения за външна реклама.

На 1 октомври - световния официален ден на музиката, Тома, Phuture Shock и Тони пяха на пилоните до НДК за изненаданата публика, случайно озовала се точно там. Концертът продължи час като музикантите се редуваха да изпълнят любимите на всички парчета. По подобен начин Ruth Koleva, X-ray и Рене Ранев забавляваха нищо не подозиращата публика пред входа на метро станцията на стадион “Васил Левски” на 2-ри октомври. Такъв тип концерти се случват за първи път в столицата ни.

От създаването си досега SeeMe събитието се превръща в естествен мост между музикалната индустрия в Югоизточна Европа и тази в останалата част от света. С тази инициатива фестивалът SeeMe все повече затвърждава позицията си на събирателна точка за музиканти и фенове по нови и нестандартни начини. SeeMe е там, където музиката на Югоизточна Европа се среща с останалия свят, където нови проекти и идеи се раждат, където се сверяват часовниците и се черпи вдъхновение. Конференцията и парти програмата на SeeMe се провежда на 8, 9 и 10 октомври на много и различни локации в София.

Пълната програма на конференцията можете да намерите тук: http://blog.prophon.org/2011/10/seeme-6-8-10.html

Пълната програма на музикалната конференция SeeMe 6 - 8-10 Октомври, София!

2011-10-03T04:02:00.000-07:00

Тази събота, точно в 13:00 ч. в Sofia Live Club (подлеза на НДК), стартира най-голямата музикална конференция в Югоизточна Европа - SeeMe 6! Ето и пълната програма на конферентната част:

СЪБОТА, 8 ОКТОМВРИ, SOFIA LIVE CLUB	НЕДЕЛЯ, 9 ОКТОМВРИ, STUDIO 5	ПОНЕДЕЛНИК, 10 ОКТОМВРИ, SOFIA LIVE CLUB
13:00 Официално откриване		12:00 Майсторски клас по писане на музика и продуциране *Матиас Линблом*, Швеция, Writer/Music Producer - Vacuum songwriting/music production team *Андерс Уолбек,* Швеция, Writer/Music Producer – Vacuum songwriting/music production team
13:15 Новите измерения на музикалната индустрия *Нийл Гафни*, Великобритания, EMI Music Publishing, Executive Vice President, Global Services *Скот Коен*, Великобритания, Founder and Vice President The Orchard	13:30 Музикални фестивали: Как да предоставим най- доброто музикално преживяване (Дизайн на събития, планиране и реклама) *Мартин Елбърн,* Великобритания, Glastonbury Festival, основател на The Great Escape *Джеймс Дръри,* Великобритания, Директор, Festival Awards Иван Вълков, България, Spirit of Burgas *Сорен Кристенсен,* Дания, SPOT on Denmark	13:30 Майсторски клас по китара *Ерик Сардинас*, САЩ
14:30 Легални дигитални алтернативи в музикалната индустрия *Улрик Кан*, Швеция, EMI Music, Vice President Commercial Development Кели Анастасопулу, Гърция, SONY Music, Digital Business Development SEE, *Нийл Гафни*, Великобритания, EMI Music Publishing, Executive Vice President, Global Services	15:00 Как да използвате силата на музиката, за да накарате марката ви да пее. Музиката и марките. *Гоги Гупта*, дигитален маркетинг на Lady Gaga, Beyonce, Adele, Pitbull, Ke$ha. *Кели Анастасопулу*, SONY, Дигитално бизнес развитие за Югоизточна Европа, Гърция *Александру Росу*, Румъния, експерт музика и марки *Ани Великова*, Heineken Zagorka Brewery, Мениджър корпоративни комуникации	15:30 Музика и мобилни технологии - много повече от забавление *Улрик Кан*, вицепрезидент EMI, Швеция *Кели Анастасопулу*, SONY, Дигитално бизнес развитие за Югоизточна Европа, Гърция
15:45 Онлайн маркетинг в музикалната индустрия. Ти можеш! *Гоги Гупта*, дигитален маркетинг на Lady Gaga, Beyonce, Adele, Pitbull, Ke$ha. *Кели Анастасопулу*, Гърция, SONY Music, Digital Business Development SEE
17:00 Предизвикателства и възможности в музикалния издателски бизнес *Нийл Гафни, Великобритания, EMI Music Publishing, Executive Vice President, Global Services* *Магдалина Тодорова,* Изпълнителен Директор, Мюзикаутор	16:30 Новото радио - От уеб сайтове и социални медии, до мобилните ви телефони- как радио станции по света звучат по-добре и достигат до повече хора с помощта на нови технологии. *Джеймс Кридлънд, Великобритания,* Media UK *Дарил Фон Деникен*, Швейцария, International Radio Festival *Васил Върбанов*, България, Tangra Mega Rock Online Radio	17:00 Слушателска сесия - Как една песен се превръща в хит? Донесете свои парчета, за да разберете дали имат потенциал да станат хит! *Мартин Елбърн, Glastonbury Festival, Великобритания*
18:00 Слушателска сесия: Как една песен се превръща в хит? Донесете свои парчета, за да разберете дали имат потенциал да станат хит! (A & R) *Мартин Елбърн*, Великобритания, Glastonbury Festival, основател на The Great Escape *Матиас Линблом*, Швеция, Writer/Music Producer - Vacuum songwriting/music production team *Андерс Уолбек*, Швеция, Writer/Music Producer – Vacuum songwriting/music production team *Сорен Кристенсен*, Дания, SPOT on Denmarк

ПАРАЛЕЛНИ СЕСИИ:

СЪБОТА, 8 ОКТОМВРИ, STUDIO 5	НЕДЕЛЯ, 9 ОКТОМВРИ, CLUB ELEMENT	ПОНЕДЕЛНИК, 10 ОКТОМВРИ, RADIO CAFE
13:00 Музиката за благотворителност (Музика и каузи)- с подкрепата на “ I Can Too” - /вход свободен/ Универсалният език на музиката. Музиката като изразно средство на благотворителността Галя Кристо Виктория Терзийска, вокал група Мастило Музикантите и тяхната социална нагажираност като обществена отговорност Мода, PR или социална осъзнатост е благотворителността? Деян Каменов - Дидо (вокал – група D2) Явор Захариев (вокал – група Gravity Co.) Тони Dj Stephen - Metropolis Бурян Маслев - музикант X-R@Y Phuture Shock - DJ Desy (vocal) Весeла Бонева Защо на социалните кампании им трябват известни личности? Радиана Радева, M+W медиа нетуъркс Как бизнесът - чрез музиката - открива благотворителността? D-Life Style – Concept Store Борисов и Борисов Архитекти ООД КРИВИЦКИ И СИЕ Identity Sofia Rental BAYER Социалната ангажираност на бизнеса чрез музиката. Темелко Темелков – фотограф и режисьор Travel TV Васил Стефанов – Режисьор United Partners banda Studio Proto Forward Pictures Ролята на медиите. Мартин Захариев Даниел Ненчев – журналист, ТВ водещ Darik radio Хай клуб БНР, Хоризонт Сп. За хората *Музиката и зелените каузи* Якоб Билабел, Thema 1, Германия Ива Братанова, WWF	14:30 – 16:00 DJ Академия – Част 1 Powered by Metropolis 16:30 – 18:00 DJ Академия – Част 2 Powered by Metropolis	11:00 Стилът на звездите. Как да създадем стил и визия на музикална звезда? /вход свободен/ Сузана Капеяро, стилист, (Сузана е правила стайлинга на артисти и банди в MTV)
16:00 Майсторски клас по вокално пеене *Франко Бертачи, САЩ*

Онлайн маркетинг гуруто на Lady Gaga, Beyonce и Adele идва в София за SeeMe 6 (видео)!

2011-09-30T07:21:00.000-07:00

Може би сте научили новината от последните 24 часа, че най-големият дигитален музикален магазин - iTunes вече официално стъпи и в България? Е, ето ви една още по-гореща новина за всички, обичащи музиката в България:

Гоги Гупта - гуруто на онлайн маркетинга на редица световни поп звезди като Lady Gaga, Beyonce, Adele, Ke$ha, Pittbull пристига в България след седмица като специален гост-лектор на музикалната конференция SeeMe 6!

Гоги Гупта е основател на Гупта Медиа и уважаван маркетолог в музикалната индустрия, както в Америка, така и в останалата част на света. Той е доверен стратегически съветник на най-влиятелните мениджъри на звукозаписни гиганти, музикални фестивали и телевизионни канали.

Той ще води лекцията Digital Marketing for the Music Industry - You can do it!, която ще се проведе на 8-ми октомври от 16:30 ч. в Sofia Live Club, като част от супер амбициозната програма на SeeMe 6! По традиция, най-важните моменти и изказвания на участниците ще можете да следите в реално време тук – в блога на ПРОФОН, както и в нашите местенца във facebook и twitter!

Почти всички, замесени в музикалния бизнес ежедневно търсят отговори на въпросите: как да покажеш своя музикален продукт на възможно най-много хора и да предложиш максимум забавление на феновете си в YouТube; как се постига оптимално присъствие онлайн с минимален маркетинг бюджет; хората са „харесали” продукта и фен страницата ти – ОК, а сега накъде?; защо писането на твоята Facebook страница не е достатъчно и какво още трябва да се случва там?; възможно ли е да създадеш сензация за една нощ само чрез магията на глобалната мрежа?

На тези и на много други въпроси звездите откриват отговор в професионалните решения и маркетингови стратегии на Гоги Гупта и неговата престижна онлайн агенция в света, специализирана и окачествена като #1 в световния музикален дигитален маркетинг.

“Ние сме музикални маниаци и технологични циници. Ние сме амбициозни ентусиасти, големи мислители, художници-фантасти, аматьори диджеи и груби шегаджии,” - така се самоопределя екипът на Гоги Гупта.

Между 8 и 10 октомври можете да черпите информация от най-добрите в бранша, да се срещнете с най-успешните мениджъри на европейската музикална индустрия в момента, да си поговорите с тях и да им зададете въпросите си – до музикалната конференция SeeMe 6 – остава само седмица!

Ето и какво се случи миналата година на SeeME 6 по време на панела за музика и социални мрежи:

Българска банда може да свири на фестивала Glastonbury 2013!

2011-09-29T02:07:00.000-07:00

Да, понякога мечтите се сбъдват! Човекът, който отговаря за селекцията на бандите за може би най-добрия музикален фестивал на планетата – Glastonbury, ще бъде в София само след седмица, за да участва на най-голямата музикална конференция в региона - SeeMe 6 (8-10 октомври, Studio 5 & Sofia Live Club).

Той се казва Мартин Елбърн (интервю с него тук) и грубо казано отговаря за това кой ще свири и пее на фестивала Glastonburry (тази година например топ имената на ивента бяха U2, Coldplay и Beyonce). Сега, SeeMe и MusicSpace ще направят всичко възможно поне една БГ банда или изпълнител да участва на следващото издание на музикалното събитие, което стартира на 26 юни 2013 г. (през 2012 г. фестивалът няма да се проведе, заради олимпиадата в Лондон, а според Гардиън – защото полицията и химическите тоалетни няма да стигнат за две толкова мащабни мероприятия, провеждащи се по едно време!).

Music Space и SeeMe ще подготвят специална компилация от български парчета, която Мартин Елбърн ще слуша внимателно и ще реши, дали да покани някой роден музикант на една сцена пред десетки хиляди фенове и с почти всички най-големи имена на световната музика.

Най-хубавото в случая е, че всяка група или изпълнител може да участва в тази компилация – единственото условие е да има музикантски профил в MusicSpace, да реши кое е най-доброто му парче и да изпрати имейл.

Ето и подробности:

Какво е необходимо, за да достигне вашата музика до организаторите на Glastonbury?

1. Да имате музикантски профил в Music Space (www.musicspace.bg) или да се регистрирате, ако нямате такъв.
2. Да имате поне една качена песен в профила.
3. Да изпратите имейл с тема (subject) “Glastonbury” на имейл адрес info@musicspace.bg до 10:00 часа на 07.10.2011 г. (петък). Имейлът трябва да съдържа линк към една песен (по избор) в профила на групата/изпълнителя в Music Space (www.musicspace.bg).

Освен много полезна информация за тенденциите в съвременния музикален бизнес и мнението на най-големите имена в индустрията в момента, конференцията SeeMe по традиция става и повод за много международни артистични запознанства, от които стартираха много интересни колаборации и партньорства.

Така например се роди проектът “Truly” на Мария Илиева и Кийт Томпсън, който завладя класациитe за дълго време.

Миналата година пък рок бандата ТРОЛИТЕ подписа договор за разпространение с лейбъла Attack Media Group, след като по време на SeeMe се запознаха с продуцента и мениджър Марк Бери. С успешното посредничество на "Attack Media Group"(AMG) ТРОЛИТЕ подписаха договор с MTV за правото на ползване на петте парчета от албума им "Drummers in the Sky". Музиката на БГ бандата ще звучи в продукции, създадени от медията. Марк Бери също така осиги и договор за дигитална дистрибуция с Interscope/Universal Music Group, а албумът на българската група се представя на всички най-големи музикални конференции по целия свят.

Кандидатствайте тук: MusicSpace

Повече за SeeMe: SeeMe Sofia

Фейсбук: Seeme Official Facebook

MUSIC IS IN THE AIR – в петък става ясна цялата програма на SEEME 6!

2011-09-28T02:54:00.000-07:00

Тази година, шестото издание на най-голямата музикална конференция в България - SeeMe (South-Eastern Europe Music Event) ще се проведе между 8 и 11 октомври в София.

"Сериозната" част на събитието ще се подели между два клуба - Sofia Live Club и Студио 5 (и двата в НДК), а програмата изглежда много много интересна.

В петък (30 септемрви), организаторите от United Partners ще обявяват пълната програма на фестивала, но ето и малко подробности „от кухнята” за това, което ни очаква:

Първа голяма изненада - тази година близо половината от темите са с по-скоро практична насоченост и ще бъдат полезни на всички музиканти - в събота (8 октомври) ще се проведе майсторски клас по вокално пеене с Франко Бертачи (САЩ), предшестван от дълга дискусия по различни теми, свързани с музиката и благотворителността; неделята (9 октомври) ще предложи диджей академия в две части; в понеделник – майсторски клас по китара (с Ерик Сардинас), майсторски клас по композиране, майсторски клас по продуциране на музика и „уроци по стил” със Сузана Капеяро.

Бизнес дискусиите са може би най-интересните в историята на конференцията до момента и в тях ще се включат имена от най-големите музикални компании - Нийл Гафни - Изпълнителен Вицепрезидент, EMI, Великобритания; Скот Коен - основател и вицепрезидент на The Orchard, Великобритания; Улрик Кан - вицепрезидент EMI, Швеция и Кели Анастасопулу – Sony Music Entertainment, Дигитално бизнес развитие за Югоизточна Европа, Гърция.

Интересните чуждестранни гости продължават с човека, който избира кой да свири на може би най-добрия музикален фестивал в света – Гластънбъри - Мартин Елбърн, Сорен Кристенсен - Дания, SPOT on Denmark, Джеймс Дръри - Festival Awards; Иван Вълков - Spirit of Burgas. Бъдещето на радиото ще бъде представено от Джеймс Кридлънд - Media UK, Великобритания; Дарил Фон Деникен - International Radio Festival и Васил Върбанов - Tangra Mega Rock Online Radio. За онлайн маркетинга и имиджа на музикантите в социалните мрежи ще разберем от Гоги Гупта, отговорен за дигиталния маркетинг на Lady GAGA, Ke$ha и мн. др. топ имена в музиката. Дигиталните музикални услуги, новите измерения в индустрията, организирането на фестивали, голямата роля на издателите, връзката с брандовете и мобилните технологии са част от панелите в конферентната програма на SeeMe.

Да не забравяме и традиционно най-интересната част – слушателската сесия, за която всеки може да донесе своя музика, която на момента ще бъде слушана от екип от експерти и публично оценена и критикувана. Този път, SeeMe ще предложи цели 2 слушателски сесии – в събота и в понеделник.

Клубният афиш на събитието също е повече от пълен, което означава само едно – между 8 и 10 октомври София ще бъде музикалната столица на Европа, макар и само за уикенд.

Този петък (30 септември), от 12:30 в Радио Кафе пък ще бъде представена и пълната програма, която след това ще можете да намерите и тук.

SeeMe 6 - Music Is In The Air!

Европейският съюз удължи срока на защита на правата на артисти и музикални продуценти до 70 г.

2011-09-12T08:28:00.000-07:00

Брюксел, 12 Септември 2011 г. – Артисти, музиканти, певци, издатели и продуценти приветстваха решението на Европейския съюз за удължаване срока на защита на правата на артистите-изпълнители и музикалните продуценти.

Приетата на 12 септември Директива на ЕС удължава срока на защита на сродните права на музикални произведения от 50 на 70 г. Това доближава до известна степен европейските артисти и продуценти до защитата, с която се ползват авторите и композиторите (докато авторът е жив и 70 години след това).

Директивата също така намалява разликата в срока на защита в Европа и този в други страни и региони, в които срокът на защита варира между 70 до 95 г.

Решението бе аплодирано от Пласидо Доминго, председател на Международната федерация на звукозаписната индустрия, която представлява индустрията в световен мащаб. „Решението за удължаване на срока на защита за звукозаписи в Европа е много добра новина за артистите-изпълнители. Тези, които тепърва стартират кариерата си ще се възползват от по-големите възможности за приходи, които ще бъдат инвестирани в нови таланти. Утвърдените артисти ще могат да се възползват от своите произведения през целия си живот. Това е изключително важно днес, когато лицензираните дигитални услуги правят музиката широко достъпна онлайн”, коментира Пласидо Доминго.

„Удължаването на защитата също така отразява и важната роля, която артистите играят за успеха на песните, тъй като по този начин се намалява голямата разлика между защитата на звукозаписите и музикалните произведения”, каза още той.

Удължаването на срока на защита бе и официално подкрепено от над 38 хиляди артисти и музиканти от цяла Европа, сред които и близо 400 от най-известните имена на сцената в България.

Удължаването на срока означава и че правата на звукозаписи от 60-те г. на миналия век – едни от златните години на българската естрада, на имена като Леа Иванова, Емил Димитров, Паша Христова, Борис Гуджунов, Боян Иванов, Ирина Чмихова, Кирил Семов, Маргарет Николова и мн. др. ще бъдат защитени до 30-те години на настоящия век.

„Това е един добър пример за справедливо отношение към утвърдените изпълнители и техните права. За признанието, което европейските музиканти заслужават като основен фактор за популяризирането на песните и развитието на музиката и обществото като цяло - както светлината е уникална в различни точки на света, така и изпълнението и тембъра на всеки изпълнител са уникални”, коментира Емил Димитров-син. „Лично за мен това означава, че песните на баща ми, както и много други страхотни български изпълнения от онова време ще имат шанс да намерят много нови млади почитатели и да продължават да радват хората с красивата романтика на българската естрада още поне 20 години”, каза още той.

„Изказваме благодарности на двете български правителства, които застанаха зад националния и културен интерес на страната ни и демонстрираха своята подкрепа за удължаване срока на защита на правата на артистите и продуцентите. Това, от една страна ще открие възможности за инвестиции в нови таланти, а от друга ще подпомогне изпълнители, които вече не могат да поддържат активна концертна дейност и за които приходите от правата на тяхната музика са жизнено важни”, коментира Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН.

Удължаването на срока на защита е в унисон и с новите възможности на дигиталния музикален пазар и поощрява продуцентите да инвестират в дигитализация на своите бек-каталози и да създават нов живот и практически постоянен достъп за потребителите до вечните постижения на музикалната култура.

„Това е победа за справедливостта. С това свое решение, Европейският Съюз дава на изпълнителите и продуцентите в Европа справедливото отношение, което заслужават”, коментира Франсез Муур, изпълнителен директор на Международната федерация на звукозаписната индустрия.

“Удължаването на срока на защита до 70 г. намалява разликата между Европа и международните й партньори и подобрява условията за инвестиции в нови таланти. Над 38 хиляди артисти и изпълнители се включиха в подписката за това удължаване, подкрепено от правоносителите от музикалния сектор в цяла Европа. Техният призив бе чут и ние благодарим на Европейската комисия за това, че постави тази директива; на Европейският парламент за голямата подкрепа, която оказа и на страните-членки, водени в случая от Полското председателство на ЕС, за това, че превърнаха удължаването на срока в реалност”, каза още Франсез Муур.

Директивата на ЕС за удължаване срока на защита бе предложена от Европейската комисия през 2008 г. и гласувана от Европейския парламент през 2009 г. Директивата бе приета от Съвета на министрите на ЕС в Брюксел на 12 септември 2011 г. Промяната трябва да бъде въведена от правителствата на страните-членки в рамките на две години от публикацията в Официалния вестник на ЕС.

Източник: Официален уебсайт на ПРОФОН (www.prophon.org)

Кратка история на ПРОФОН - всичко най-важно от 1998 г. до днес!

2011-09-08T03:49:00.000-07:00

С голяма радост можем да споделим, че това лято много студенти от различни университети у нас (и дори от чужбина) се свързаха с ПРОФОН със запитвания за различна информация за музикалния пазар, работата на нашата организация, защитата на интелектуалната собственост, колективното управление на сродни на авторските права в България и отношенията ни с ползвателите на защитено музикално съдържание. Надяваме се всички курсови и дипломни работи, на които сме помогнали, да са получили отлични оценки. :)

Няма как тази тенденция да не ни радва и винаги експертите от екипа на ПРОФОН са готови да предоставят всякаква информация за дейността ни, която би помогнала на някого, още повече в работата на студентите.

Някои от тях поискаха и информация за историята на ПРОФОН - нещо, което не е публикувано на нашия уебсайт, но което е изключително интересно. Ето защо решихме, тук в блога на ПРОФОН, за първи път да споделим най-важните моменти от историята на най-представителната организация, защитаваща и управляваща правата на артистите и музикалните продуценти в България.

Кратко, но изчерпателно - приятно четене:

На 28.10.1998 г. девет български музикални компании учредяват организацията ПРОФОН - дружество за защита на правата на продуцентите на звукозаписи. Това са АРА АУДИО ВИДЕО, ОРФЕЙ МЮЗИК, ВИТОША ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ, ПИК МЮЗИК, КА МЮЗИК, МЕГА МУЗИКА, ПОЛИСАУНД, ПАЙНЕР и ВЕГА-М, а основната мисия на ПРОФОН в този момент е колективно, от името на своите членове, да сключва договори за разрешаване на публичното изпълнение на музика - в ресторанти, заведения, хотели, магазини, барове и други публични места.

Първият изпълнителен директор на ПРОФОН е г-н Емил Лозев, в последствие директор на Дирекция “Авторско право и сродни права” в Министерството на културата, а първият председател на Управителния съвет на ПРОФОН е г-жа Тодорка Чернева (Дора Блек), представляваща МЕГА МУЗИКА.

До 2001 г. ПРОФОН няма сключени договори с ползватели, администрацията на ПРОФОН се състои от един единствен човек – изпълнителният директор и се издържа само от ежемесечен членски внос. В този период бяха извършени значителни промени в административно-организационната дейност, най-съществените елементи, от която са приемането на формат на договор за използване на репертоар за публично изпълнение, както и тарифа за публично изпълнение.

През 2001 г. настъпи съществен обрат в работата на дружеството. Длъжността изпълнителен директор зае г-жа Мариана Лазарова. През тази година бе сключен и първият договор за уреждане на сродните права на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи - за публично изпълнение на звукозаписи. Същата година бе създаден и първият екип на дружеството (4 души), като първият служител бе назначен през септември 2001г.

През 2001 г. Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) призна ПРОФОН като европейско дружество за колективно управление на продуцентски права. На европейските, източноевропейските и световни прояви на международната федерация вече неизменно присъстват и представители на ПРОФОН.

В периода между 2001 – 2003 г., в резултат на утвърдени бизнес модели и спецификата на медийния пазар към този момент, концепцията на правоносителите-членове на организацията, бе дейността й да бъде съсредоточена само върху публичното изпълнение. През 2002 г., от публично изпълнение на музика са събрани 111 хил. лв.

През 2002 г. дружеството се пререгистрира като дружество в защита правата и на артистите-изпълнители. В резултат на това, на заседание на Общото събрание проведено на 24.05.2003 г., бяха приети и множество нови членове на ПРОФОН (общият им брой тогава достига 30) - представляващи и правата на голям брой изпълнители, както и продуценти.

В началото на 2003 г. правоносителите преориентираха дейността на дружеството и поставиха нова цел – подписване на договори и с медиите, и разрешаване на използване на репертоар от страна на радио- и телевизионните оператори. Основен фактор за това развитие се яви прилаганата до момента практика на индивидуално уреждане на правата между продуценти и медии. В резултат на това, през април-май бе разработена тарифата за уреждане на сродните права на продуцентите и на артистите-изпълнители при ефирно излъчване, предаване чрез кабел или сателит и кабелно препредаване. След приемането на тези тарифи, практиката за бартерните договори между медии и членове на ПРОФОН е прекратена.

Считано от месец август 2003 г., медиите нямат правото да излъчват в програмите си музикален репертоар, ако нямат договор с ПРОФОН. В противен случай те стават нарушители по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), което доведе и до масово сключване на договори между ПРОФОН и представители на радио- и телевизионните оператори. Първите медии, които сключиха договори с ПРОФОН за уреждане на сродните права са: БНР, БНТ и Общинско радио Плевен. Интересен факт е, че Кирил Гоцев - тогавашният директор на БНТ направи официално посещение в ПРОФОН и с подписването на договора за уреждане на сродните права, подписа и договор за членство в ПРОФОН, в качеството на БНТ като "продуцент на звукозаписи и музикални видеозаписи". Малко след това БГ радио, ТВ „ММ” и ТВ „М2”, също сключиха договори за уреждане на сродните права на продуцентите на звукозаписи и на артистите-изпълнители с дружеството.

След приключването на финансовата 2003 г., през март – април 2004 г. стана ясно, че ПРОФОН е събрал достатъчно възнаграждения, за да може да се самоиздържа (до момента това се е случвало само от членски внос) и да разпредели по-голямата част от тях между правоносителите. Правилникът за разпределение на ПРОФОН бе създаван в продължение на една година, като през есента на 2005 г. бе приет от Общото събрание на дружеството. Реалното разпределение на ПРОФОН стартира в края на 2005г., като то се отнася за първите периоди, за които са събирани възнаграждения, подлежащи на разпределение (2002г. и 2003г.).

В годините от 2006 до 2009 организацията отбеляза изключителен ръст по отношение на договарянето и събираемостта на възнагражденията за сродни права. За този период ПРОФОН събра и разпредели за правоносителите над 10 млн. лв. (близо 2 млн. лв. за 2006 г., близо 2.5 млн. лв. за 2007 г., над 3 млн. лв. за 2008 г., а финалната сума за 2009 г. ще бъде обявена в края на месеца).

В началото на 2009 г. броят на членовете на ПРОФОН, представляващи правата на артист-изпълнителите нарасна значително и изпревари тези, които представляват правата на продуцентите. През 2009 г. изпълнителният директор на дружеството, г-жа Мария Лазарова напусна поста си след близо 10-годишно успешно управление.

В края на месец октомври 2009 г. дружеството бе поето от бившия заместник министър на културата, г-жа Ина Килева. През 2010 г. ПРОФОН извърши безпрецедентно разпределение на възнаграждения за две календарни години (за 2007 и 2008 г.) на обща стойност над 5.5 млн. лв. През юли 2010 г., след дълъг преговорен процес, включващ активно съдействие от страна на Министерство на културата и Министерство на икономиката енергетиката и туризма, ПРОФОН подписа рамково споразумение с Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за уреждане на правата за публично изпълнение на музика. В резултат, през 2010 г. бяха събрани за правоносителите рекордните до момента за България 750 хил. лв. от публично изпълнение на музика.

През април 2011 г., след продължили повече от година преговори, ПРОФОН сключи рамково споразумение с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) за изплащането на възнагражденията, дължими на правоносителите за използване на звукозаписи от страна на радио операторите у нас през 2009 и 2010 г.

Към юни 2011 г., членовете на ПРОФОН вече са 155 - артисти-изпълнители и музикални продуценти. Големият брой на изпълнителите наложи и промени в управителния съвет на организацията, в който бе въведен квотния принцип. Ръководният орган на ПРОФОН вече включва 4 представители на артистите (Мария Илиева, Васил Гюров, Илия Диков и Георги Янев), 4 на продуцентите (Кирил Величков – Председател на Управителния съвет (Орфей мюзик),Станислав Захариев (Юнивърсъл Мюзик България), Станислава Армутлиева (Вирджиния Рекърдс) и Юлияна Маринова (Гега Ню), 1 контрольор (Дани Милев) и 1 представител на "балансирания интерес" (Георги Енчев, като изпълнител от дуета "Румънеца и Енчев" и управител на компанията "Селект Мюзик Медиа").

Към 2011 г., ПРОФОН има споразумения за взаимно представителство за различни видове права и използване на музика със сродни дружества за колективно управление от над 40 страни.

За първите шест месеца на 2011 г. ПРОФОН изплати на правоносителите (артисти и продуценти) близо 2.6 млн. лв. (или средно по 14200 лв. на ден) и събра малко над 3 млн. лв. за използване на музика от страна на бизнеса, като лицензира над 100 медии у нас (интернет, радиостанции и телевизии), както и над 2500 търговски и туристически обекти.

Борис Бончев: "С Music Space Radio искаме да покажем, че в България има качествена нова българска музика"

2011-07-25T06:51:00.000-07:00

Миналата седмица в интернет тръгна онлайн радиото само за нова българска музика – Music Space Radio. Въпреки начинанието да изглежда абсолютно пионерско, трябва да признаем – радиото си го бива. Ето защо решихме да направим кратко интервю по имейл с г-н Борис Бончев, управител на „Токсити рекърдс”, които стоят зад проектa.

Има ли бъдеще българската музика в българския ефир; защо онлайн и защо само българска музика; какъв е бизнес моделът и целта на подобна платформа; как може ваше парче да попадне в ефира на Music Space Radio и защо всеки „клик” означава повече средства за родните артисти и продуценти – четете по-долу:

Как ви хрумна да направите онлайн радио само за българска музика? И по-точно - защо само онлайн и защо само българска?

Преценихме, че ситуацията и условията са подходящи , за да стартира една нова медия, която да представи най-новата българска музика. Слушайки Music Space Radio, изненадани ще откриете, че у нас в момента се правят много повече добри песни, отколкото са били и най-смелите ви очаквания. Ще чуете неща, които спокойно и с голям успех могат да заменят голяма част от румънските и какви ли не хитове, с които ни заливат хитовите радиостанции.

След промените у нас през 1989 година, климатът за създаване на български музикални продукти постоянно се влошава. От над 25 – 30 % БГ музика, излъчвана в края на тоталитаризма, независимо от лавинообразното увеличаване на броя на електронните медии, процентът на БГ музика в последните години реално гравитира между 2% и 5%. Уточнявам, че статистиките, които показват 8,5%, включват БГ Радио и медиите, ориентирани и към поп-фолк, където българската музика е 100 процента; както и БНР, където процентът е около 25 %. Като разгледаме тези между 2 и 5 % ще видим, че тук присъстват песни на малък брой доказали се през годините имена и много рядко нещо ново.

Независимо от развитието на технологиите и на по-лесното техническо създаване на песни сега, в никакъв случай не можем да кажем, че в родния ефир присъства адекватно количеството нова българска продукция.

Хората, които изграждат съвременната ни музикална култура, работят с ясното съзнание, че в най–добрия случай ще се чуят няколко пъти по радиото, а ако някой ги пусне в малко по-сериозна ротация, което по принцип се случва рядко и на малко от тях, то това ще бъде еманацията на тяхното музикално творчество. Както казах преди малко, в повечето случаи до еманацията не се стига.

Това е сериозна пречка за творческото начало. Изключително демотивиращо за създаване на музикална продукция и силно мотивиращо за това, дори един човек да има голям талант, да се преориентира към друго поприще. Познавам много такива хора.

Ако обаче се даде малко повече шанс за популяризиране и начална скорост на тези съвременни създатели на българска култура, те ще ни се отплатят. Ще ни се отплатят с по-високо качество на труда си и с повече позитивна популярност за нашата мила родина по света. И родината ни и ние, и творците имаме нужда от това.

Ето още една добра причина да се направи. Това и правим чрез Music Space Radio и като цяло чрез проекта Music Space.

Има някокло причини да стартираме само в интернет.

Music Space Radio е ориентирано към младата, активна аудитирия, за която новите технологии, услуги и интернет са ежедневие и необходимост, а не лукс и екзотика.

Когато днес човек иска да чуе или види нещо, което му харесва, едва ли елементарното усилие да натисне едно копче на телефона, mp3 плейъра, таблета или компютъра си, ще го спре. Реално - имаш ли подходящото устройство в ръцете си, ти имаш всичко – mp3 плейър, радио, конзола за игри и какво ли не. Преценихме, че при сегашното състояние на технологиите, можем да спестим ресурса, който трябва да вложим, за да се борим за ефирна честота. Решихме, че ще е по-ефективно, ако насочим този ресурс другаде.

Както казва един приятел, това е все едно да купуваш предприятие в България през 1947г. :)

Друга сериозна причина е, че през последните 9 години, „Токсити” натрупа опит и изгради добри позиции в интернет - какво по-добро от това за едно интернет радио?

Каква е аудиторията, която очаквате?

Music Space Radio e ориентирано основно към младата активна аудитория между 18 и 35 години, на която искаме да покажем, че в България има качествена нова българска музика, голяма част от която е конвертируема и на запад.

Каква ще бъде програмата на MusicSpace Radio – прави впечатление, че преплитате както денс и поп парчета, така и доста нови хип-хоп неща, а дори и малко по-тежки – поп-рок парчета?

Определяме радиото като формат CHR (Contemporary Hit Radio), ето защо може да чуете всичко това там.

В MusicSpace има много БГ клипове, музика и интервюта, всеки изпълнител или група може да качи своите неща в платформата, много не толкова популярни изпълнители дават интервюта, но как може да попаднат в „ефира” на радиото?

Най- краткият път до ефира на радиото е регистрацията в Music Space. Така най-новата музика достига директно до нашите екипи. По отношение на въпроса за популярни и непопулярни изпълнители и групи, колегите които определят музикалното съдържание на радиото не правят такава разлика. Достатъчно е продукцията да бъде добре направена - звук, аранжимент, мастеринг и да звучи достатъчно актуално и модерно от наша гледна точка. Ако са спазени тези критерии, не виждам причини песента да не попадне в плейлистата.

Идеята Music Space еволюира постоянно – в началото тръгна като конкурс, след това наблегнахте на секцията с българските видеоклипове, след това се превърна в социална мрежа, напоследък основният контент са видео интервютата и репортажите, а сега тръгва и радио. Коя от тези функции според вас е най-популярна и успешна от гледна точка на потребители / посещения и съответно коя се радва на най-голям интерес от страна на групите и изпълнителите?

Едва ли има някой не осъзнал, че времената и бизнеса в които живеем и се трудим са изключително динамични. Заобикалящата ни среда се променя с дни и часове.

Чрез проекта Music Space целим да създадем легална среда и да намерим актуални решения за популяризиране, промотиране и легален достъп на потребителите до българската музикална култура. С промяната на заобикалящите ни условия се променят и подходите за реализирането на целите ни.

Ако се вижда, че проектът Music Space се развива и променя, значи просто си вършим добре работата!

С коя международна/чуждестранна музикална платформа бихте сравнили MusicSpace?

Music Space няма аналог в пълният смисъл (или поне не сме го открили). Предлагаме на потребителите различни услуги и функционалности, които са характерни за различни познати по света платформи. Гледане и споделяне на видео съдържание – You Tube/ Vevo, създаване на профили на музиканти - MySpace, създаване на потеребителски профили с цел комуникация и споделяне - Facebook/Twitter, ъплоуд и споделяне на музика - SoundCloud / We7. Може да се намерят още много аналогии в различните функционалности.

Смятате ли, че има интерес от страна на аудиторията за подобно онлайн радио и защо смятате, че слушателите биха предпочели MusicSpace Radio пред БГ Радио, например?

Вярваме, че интерес ще има. Горещо се надявам, той да е голям.

За БГ Радио, ще отговоря с контра въпрос:

Защо смятате, че смятаме, че слушателите на БГ Радио ще предпочетат нас, или че нашите слушатели биха предпочели БГ Радио? Както може би би казал Светльо Витков - Слушателите са си Слушатели и ще си останат Слушатели ! :)

Какви са наблюденията ви за новата българска музика? Тъй като съвсем малка част от нея попада в комерсиалните медии, къде е проблемът – в липсата на талант, в липсата на инвестиции в нова продукция или в липсата на адекватно популяризиране/маркетиране?

Проблемите са много – най-вече: липса на ефир; липса на професионализъм; липса на каквато и да е подкрепа от страна на държавата и на медиите – с много малки, бих казал символични изключения, липсата на етика във взаимоотношенията между самите създатели на музикалния продукт ... Мога да изреждам още много. Ако някой мисли, че тези проблеми ще се решат с магическа пръчка и изведнъж, бърка. Ние се стремим да се справяме с проблемите и да търсим възможностите и развитието - за да може и утре да се създава българска музика.

А за да има развитие, трябва да се знае къде е „летвата“. С чиста съвест мога да кажа, че Music Space Radio е мястото, където слушателят може да чуе синтезиран най-добрия микс от нова българска музика и да види, че летвата е много по-високо, отколкото си е представял.

Какъв е бизнес моделът на Music Space Radio – все пак вие печелите посещения, които монетизирате, от желанието на хората да слушат българска музика. По какъв начин ще печели българската музика (съответно изпълнители и групи), от това, че използвате тяхната музика?

При радиото нещата са ясни. За него се заплаща за брой слушатели. Имаме договори с двете дружества, които уреждат тези права – Профон и Музикaутор, там подаваме съответните документи и отчети за използването на произведенията. По този начин както правоносителите, така и крайните потребители могат да бъдат спокойни, че всеки клик, освен удоволствието от слушането, носи и приход за българската музика.

Колкото до биснес модела, той далеч не е Music Space Radio като самостоятелна единица.

Моделът е цялата структура от проекти, продукти, услуги и позиции, които предлага нашата група от компании. Music Space Radio е част от една синергия, заедно с Avtora.com, проектът Music Space като цяло, дейностите свързани с продуциране, агрегиране и управление на защитено съдържание, които развиват Toxity Records и Toxity Publishing, както и технологичните решения, подсигурени от друга наша компания – SCI Technology. По този начин влагаме средства и намираме технологични решения, чрез които да предложим актуални развлекателни продукти и услуги директно на крайните потребители, или по B2B модел.

Music Space Radio е само една част от всичко това.

Пожелаваме ви успех и все пак последен въпрос – какво за вас би означало Music Space Radio да бъде успешно, какви са очакванията ви?

Успешно би било ако наложим Music Space Radio като мейнстриим, което прави медиата популярна от една страна и популяризира съвременната българска музика от друга.

Благодаря за вниманието. :)

Въпросите зададе Борал Шен