Мнението на специалистите - оптимистично за бъдещето с Офелия Киркорян-Цонкова

По случай 26 април, Световния ден на интелектуалната собственост, решихме да потърсим мнението на специалисти в областта.
Ето какво сподели в интервю за блога на ПРОФОН Офелия Киркорян-Цонкова – доктор по право, практикуващ юрист в областта на интелектуалната собственост. 

Кое е най-важното събитие за България в областта на интелектуалната собственост според Вас през последните 12 месеца. А в международен план? 

Офелия Киркорян-Цонкова: Като практикуващ юрист за мен най-важното събитие за България в областта на интелектуалната собственост е промяната в Закона за авторското право и сродните му права, която беше внесена в НС през м. юли 2010 г., а стана факт едва през м. март 2011 г. Този закон се превърна в голямо предизвикателство както за правоносителите и ползвателите, така и за самите народни представители, които винаги са имали затруднение с вземането на самостоятелни законодателни решения в областта на интелектуалната собственост. Известно е, че българското законодателство в тази област винаги се е развивало като последица на законодателните решения в международен и регионален план. 



Доказателство за това са и последните промени в Закона за марките и географските означения и в Закона за промишления дизайн. Режимът и по двата закона беше напълно уеднаквен с режима на регламентите за марка на Общността и за дизайн на Общността – нещо, което трябваше да се случи още с присъединяването ни в ЕС през 2007 г. В този контекст, изключително смело българският парламент прие промени в Закона за авторското право и сродните му права без да се ръководи от решенията на международния или европейския законодател. От една страна, беше напълно променен режимът на компенсационните възнаграждения по чл. 26, като се изостави моделът възпроизвеждащ предвиденото в директивата за хармонизиране на авторското право и се установи „нещо като нищо”, а от друга страна се въведе специален режим за регистрация на организациите за колективно управление на права точно в навечерието, когато се готви приемането на европейска директива за това.

В международен план се случват доста неща в областта на интелектуалната собственост, но те като че ли стоят в страни от нашата действителност и съм доста затруднена да определя което и да било от тях като значимо за България.
 

Според Вашите наблюдения, какво е отношението на обществото в България към обектите на интелектуалната собственост и закрилата им в България и от какво се влияе/формира най-много това отношение? 

Офелия Киркорян-Цонкова: В България проблемите на интелектуалната собственост като, че ли стоят малко на заден план. Обществото приема, че има други по-важни проблеми и обектите на интелектулната собственост и тяхната закрила не получават нужното внимание. Хората дори понякога са негативно настроени, когато в техните представи закрилата на интелектулната собственост означава, че някои произведения или видео и аудио материали стават недостъпни или по-скъпи за тях. Поради тази причина считам, че е необходимо повече усилия да бъдат съсредоточени върху превъзпитаването на българското общество с цел осъзнаване на факта, че закрилата на интелектулната собственост е необходима, за да стимулира авторите, продуцентите и изпълнителите да създават все повече и все по-качествени произведения. 

Относно факторите, които формират отношението на обществото, считам че няма две мнения.  Статистиката е категорична, че и най-богатият потребител предпочита да ползва обектите на интелектуална собственост безвъзмездно, когато това е възможно за него и няма да му донесе неблагоприятни последици. 

Т.е. не друго, а природата, която е заложила в човека стремежа да получи това, което иска при най-изгодни условия, е основният благоприятстващ фактор за пиратството не само у нас, но и в цял свят.  Комбинацията на този стремеж с другото изконно човешко чувство - насладата от „забранения плод”, прави пиратството явление, което не може да бъде напълно ликвидирано. То обаче може да бъде редуцирано чрез преследване на нарушителите, поощряване на легалните ползватели и адекватно задоволяване нуждите на потребителите за легален достъп до разнообразно съдържание по бърз и лесен начин и на справедлива цена. 

Според Вашите наблюдения, какво е отношението на бизнеса, който използва обекти на авторското право и сродните му права в България и какви са тенденциите в това отношение?

Офелия Киркорян-Цонкова: Бизнесът в България трудно приема факта, че обектите на авторското право и другите сродни права трябва да бъдат третирани по същия начин, както и всеки друг продукт или суровина, която те използват. Малко хора в бизнеса приемат, че за музиката или видео избраженията например, които изплозват и съответно печелят от това, трябва да плащат по същия начин, както за тока, водата, брашното и т.н. И точно тук е ролята на браншовите организации, които би следвало да изпълняват функцията по саморегулация на сектора. Мисля, че има известен напредък в това отношение и вече са факт някои споразумения на браншово равнище между правоносители и ползватели. Това обаче е само началото. Има доста сектори, в които ползвателите дори не осъзнават факта, че имат това качество по смисъла на закона. Все пак съм оптимист и считам, че тенденциите са към нормализиране на средата. За да се случи това по-бързо обаче принос трябва да имат и двете заинтересовани страни.

Според данни на Института по пазарна икономика, България е на последно място по защита на интелектуалната собственост в Европа през 2010 г., като най-слаб е показателят за предотвратяване на пиратството на авторски права. Кои според Вас са основните фактори/причини за тази негативна тенденция, какви според Вас биха били адекватните усилия за преодоляване на тази тенденция и какви са очакванията Ви в областта в краткосрочен план (следващата 1 година)? 

Офелия Киркорян-Цонкова: За съжаление защитата на интелектулната собственост в България страда от липсата на сериозна държавна ангажираност, от не добрата регламентация и точно разпределение на отговорностите между различните регулаторните органи. На първо място, длъжностните лица следва да бъдат перманентно обучавани както с цел да бъде променено тяхното лично отношение към интелектуалната собственост като представители на нашето общество, за което по-горе споменах, че не е никак положително, така и с цел да им бъде разяснено какво точно им възлага закона като ангажименти, тъй като много често и това не става ясно от пръв поглед. Историята е доказала, че когато опасността от санкция е реална, а не само хипотеза в закона, нарушенията намаляват. Тук идва ролята и на съда, който трябва да преценява фактите така, че да упражни правораздавателната си власт справедливо и еднакво по отношение на всички нарушители, за да не се чувстват демотивирани онези ползватели, които се съобразяват със закона. Важна роля за това имат и самите правоносители, които трябва да бъдат безкомпромисни в отстояването на своите права и да преследват всеки ползвател, който ги нарушава.
 

Относно очакванията ми за следващата една година – ще повторя, че съм оптимист. Както вече споменах, някои категории ползватели са осъзнали факта, че не могат да развиват успешно бизнеса си без резултатите от творческия труд на авторите, продуцентите и изпълнителите. Считам, че когато има воля и от двете страни, добрите резултати винаги се случват.